О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 103

гр. София, 04.05.2016 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1199/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. А. от [населено място] срещу въззивно решение № 91 от 14.01.2015 г., постановено по гр. д. № 2914/2014 г. на Пловдивски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 209 от 28.05.2014 г. по гр. д. № 662/2013 г. на Асеновградски районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. А. пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ против [фирма] и евентуален иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б.”а” КЗ против „Гаранционен фонд” за заплащане на сумата 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестрата на ищеца С. А., починала при ПТП на 20.04.2008 г., и на ответника [фирма] са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 690 лв.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че при постановяване на решението въззивният съд се е позовал на задължителна съдебна практика на ВС и ВКС, отричаща правото на обезщетение за неимуществени вреди на братята и сестрите на починало в резултат на деликт лице, която е остаряла, не отговаря на съвременните общественоикономически отношения и следва да бъде изоставена. Излага доводи, че възприетото в...