Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби на министъра на енергетиката, гр. С., ул. „Триадица“ №8 и на „Интерпром“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ал. Стамболийски“ №130-132, сграда „А“, ет. 1, офис 1 срещу Решение №8476 от 22.06.2018 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело №8399/2016 г.
С обжалваното решение съдът е отменил Разрешение №454 от 15.04.2016 г. на министъра на енергетиката, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ (ЗАКОН ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА) е разрешено на „Интерпром“ ЕООД да извърши за своя сметка проучване на строителни материали в площ „Логодаж“ при определени условия. І. Становища на страните:
1. Касационният жалбоподател – министърът на енергетиката, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел нарушение на чл. 26, ал. 1 от ЗПБ (ЗАКОН ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА) (ЗПБ) поради неизвършена проверка в специализираните карти и регистри като не е отчел становището на началника на отдел „Национална геоложка служба“, който отдел е част от дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ в Министерството на енергетиката.
Неправилно съдът е приел и необходимост от извършване на оценка за съвместимост на представената със заявлението работна програма по чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата). Позовава се и на чл. 51, ал. 3 ЗПБ и на чл. 2, ал. 2 от Наредбата и сочи разликата между работна програма и работен проект.
Неправилен, с оглед на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация (Устройствения правилник), счита и изводът на съда за неприемане на направените от членовете на Министерския съвет бележки по проекта на акта.
Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Н.Т.
2. Касационният жалбоподател – „Интерпром“ ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Неправилен счита изводът на съда за липса на форма на оспорения акт. Съдът не е съобразил Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния съд. Неправилен счита и изводът на съда за нарушение на чл. 26, ал. 1 ЗПБ, тъй като съдът като не е съобразил представеното по делото доказателство – удостоверителен документ, издаден от началника на отдел „Национална геоложка служба“.
Неправилен счита и изводът на съда за необходимостта от извършване на оценка за съвместимост на работната програма с оглед на чл. 51, ал. 3 във вр. с §1, т. 38 ЗПБ.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли оспорването на Разрешение №454. Претендира направените по делото разноски. Касаторът ес представлява от адв. К.Д, Адвокатска колегия, гр. П..
3. Ответниците по касационните жалби – П.Ч, Б.П, А.М, А.Б, К.Т, К.Г, Н.Ч и Д.Б, считат същите за неоснователни.
Съдът правилно е приел нарушение на изискванията за форма на оспорения акт, тъй като докладът на министъра на енергетиката е непълен и не отразява вярно становищата на различните ведомства. Позовават се на становищата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Правилен считат и изводът на съда за нарушение на чл. 26, ал. 1 ЗПБ, тъй като удостоверителният документ на началника на отдел „Национална геоложка служба“ не отговаря на изискванията на закона. Позовават се и на липсата на доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 2, ал. 3 във вр. с ал. 2 от Наредбата. Сочат, че не е спазено и изискването на чл. 39, ал. 1, т. 3 и на чл. 53, ал. 4 ЗПБ, тъй като по делото не са представени доказателства за публикуване на разрешението на интернет страницата на министерството, както и липсва вписване в регистъра на разрешението.
Молят съда да остави в сила обжалваното решение. Претендират направените по делото разноски. Ответниците се представляват от адв. Г.Б-Янчева, Адвокатска колегия, гр. Б.д.
4. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, отнасящи се до решаването на спора и е направил правилен извод за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели и до нарушение на материалния закон. ІІ. По допустимостта на касационните жалби:
Върховният административен съд счита касационните жалби за допустими – подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. ІІІ. Фактите по делото:
За да се произнесе първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че:
1. На 19.06.2015 г. „Интерпром“ ЕООД подава до министъра на енергетиката заявление за откриване на процедура за предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПБ – строителни материали, доломити и доломитни варовици, по реда на чл. 39, ал. 1, т. 3 ЗПБ в площ „Логодаж“, землището на с. Л., О. Б, с размер на площта 0, 7 км2 и срок – една година. Към заявлението са приложени изискуемите документи, в т. ч. и работна програма.
2. На 30.06.2015 г. заместник-министърът на енергетиката, на основание чл. 26, ал. 1 ЗПБ, е поискал съгласувателно становище от кмета на О. Б, Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на културата, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Агенция „Пътна инфраструктура“.
3. На 13.07.2015 г. министърът на отбраната дава съгласувателно становище без забележки.
4. На 14.07.2015 г. кметът на О. Б дава становище, че площта попада в държавен горски фонд, територията не е с обществено предназначение, извън границите е на урбанизирана територия и за нея няма влязъл в сила план.
5. На 15.07.2015 г. заместник-министърът на вътрешните работи дава съгласувателно становище без забележки.
6. На 16.07.2015 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ дава становище, че площ „Логодаж“ отстои на 150 м от път ІІІ-106, на който се намират 13 пътни съоръжения на отстояние по-малко от 1 000 м, за територията няма предвидени проектни пътни трасета. Не е спазено изискването на чл. 7, ал. 3 ЗП и е налице забраната на чл. 26, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗП.
Съгласуването е със забележки в разрешението за проучване да се съдържат следните изисквания:
1.) „Интерпром“ ЕООД да получи от Агенция „Пътна инфраструктура“ разрешение за извършване на дейности в обхвата на обслужващата пътните съоръжения зона с оглед на чл. 26, ал. 1 и 3 ЗП; за целта трябва да бъде предоставен цялостен работен проект за проучване и проект за рекултивиране за срока на разрешението;
2.) Агенция „Пътна инфраструктура“ ще издаде разрешение по чл. 26 от ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА) (ЗП) само след като чрез представения цялостен работен проект се докаже, че извършваните дейности няма да нанасят повреди на републиканските пътища;
3.) преди започване на дейността по проучване да се уведоми Областно пътно управление, гр. Б.д;
4.) при установени нарушения в ширините на обслужващите зони и неспазване на чл. 26 ЗП да се спазят чл. 83, ал. 2, т. 4 и чл. 88, т. 9 ЗПБ и чл. 1 и 15, ал. 2 от Наредба №26 от 02.10.1996 г. за рекултивация на нарушените терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (Наредба №26) във вр. с чл. 1, т. 3, чл. 3, т. 8 и чл. 46, т. 4 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС).
7. На 24.07.2015 г. заместник-министърът на околната среда и водите дава становище, че площ „Логодаж“ не попада в границите на защитени територии по смисъла на чл. 5 от ЗЗТ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ) (ЗЗТ) като „реализирането на проучвателната дейност следва да се осъществи след приключване на процедурите по чл. 2, ал. 2 или глава втора на Наредбата … за цялостния работен проект за проучването“.
8. На 27.07.2015 г. заместник-председателят на Държавната агенция „Национална сигурност“ дава съгласувателно становище без забележки.
9. На 28.07.2015 г. министърът на културата дава становище за липса на регистрирани археологически обекти и недвижими културни ценности на площ „Логодаж“.
10. На 04.08.2015 г. началник отдел „Национална геоложка служба“ в Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ в Министерството на енергетиката издава служебна бележка, в която установява, че:
1.) площ „Логодаж“ не засяга находища на подземни богатства, регистрирани в специализираните карти и регистри по ЗПБ (ЗАКОН ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА);
2.) в площта няма предоставени права за добив на подземни богатства;
3.) няма действащи разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства.
11. На 11.09.2015 г., в Държавен вестник, бр. 70, е публикувано съобщение за постъпило заявление за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПБ по реда на чл. 39, ал. 1, т. 3 ЗПБ за площ „Логодаж“.
12. На 28.01.2016 г. главният секретар на Министерството на енергетиката изпраща на главния секретар на Министерския съвет и на всички министерства проект на разрешение за проучване на строителни материали по чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПБ в площ „Логодаж“ за съгласуване. Към проекта са приложени изискуемите документи, в т. ч. доклад на министъра на енергетиката, финансова обосновка и проект на разрешение.
13. В хода на съгласувателната процедура по чл. 32 от Устройствения правилник становища с конкретни бележки дават:
а) Министерството на околната среда и водите: площта не попада в защитените зони по смисъла на ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) и защитените територии по чл. 5 ЗЗТ; не е необходимо провеждането на процедури по глава шеста на ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА); в договора да се включат задължения за реализиране на проучвателните дейности след приключване на процедурите по чл. 2, ал. 2 или глава втора на Наредбата, както и за невъзпрепятстване изпълнението на Плана за управление на речните басейни в Западнобеломорския район на басейново управление на водите;
б) Министерството на здравеопазването – да не се допуска наднормено натоварване със замърсители на околната среда при обектите, подлежащи на здравна защита съгласно §1, т. 3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда; дейностите да не нарушават режима на експлоатация на санитарно-охранителните зони съгласно Наредба №3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, ако в площта за проучване попадат такива зони;
в) Министерството на регионалното развитие и благоустройството – повтаря становището на Агенция „Пътна инфраструктура“ от 16.07.2015 г.;
г) директорът на Дирекция „Икономическа и социална политика“: в договора за проучване на титуляра на разрешението да бъде включена забрана за извършване на геологопроучвателни работи, свързани с прокарването на канави, сондажи, опитна кариера, вземане на техноложка проба и др. в границите на площта, ако не е получил решение на комисията по чл. 17, ал. 1 от Закон за опазване на земеделската земя (ЗОЗЗ), когато работите са върху земеделска земя и в негова полза не е учредено право на ползване по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ) (ЗГ) за поземлени имоти в горски територии.
14. На 30.03.2016 г., с решение по т. 24 от Протокол №13, Министерският съвет одобрява проекта на разрешение за проучване на строителни материали – чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПБ, на „Интерпром“ ЕООД в площ „Логодаж“.
15. На 15.04.2016 г. министърът на енергетиката издава Разрешение №454 за проучване на строителни материали - чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПБ, в площ „Логодаж“, на основание чл. 53, ал. 4 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 7, чл. 39, ал. 1, т. 3, чл. 5, т. 1 ЗПБ за срок от една година, размер на площта 0, 7 км2, с граници, определени с посочени координатни точки, при условия за осъществяване на дейността, определени в договора за проучване, при видове и обем на работите, определени в работната програма.
16. На 03.05.2016 г. Разрешение №454 е обявено в О. Б.
17. На 03.06.2016 г. в Държавен вестник, бр. 68, е публикувано Разрешение №454.
18. В хода на съдебното производство съдът приема заключение на:
а) съдебно-техническа експертиза, която установява, че площ „Логодаж“: 1.) не попада в обхвата на защитена територия „Находище на балканско часовниче“; 2.) попада в държавен горски фонд; 3.) се намира на около 600 м от църковния кладенец при църквата „Св. М.“, на около 520 м от коритото на река Клисурска, на около 590 м от санитарно-охранителната зона на водоизточници и съоръжения на питейно-битовото водоснабдяване;
б) съдебно-техническа експертиза, която установява, че има сериозна вероятност възникналите трептения и деформации на скалния масив, в следствие на взривни работи, да предизвикат влошаване на качеството на водата и намаляване на дебита на църковния кладенец, на водоизточниците за собствени потребности на населението от сондажен тип, както и на евентуалните източници на минерални води, както и е възможно замърсяване на подпочвени води с токсични химични съединения.
ІV. Първоинстанционното съдебно решение:
Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното разрешително е издадено от компетентен орган, но при нарушение на изискванията за форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Съдът приема, че докладът на министъра на енергетиката, въз основа на който е прието решението на Министерския съвет, не осъществява функциите на фактически основания на акта, тъй като в него не са отразени становищата на министерствата в хода на съгласувателната процедура. Посочването в доклада, че същите ще залегнат в договора не ги прави част от фактическите основания, защото липсва нормативно задължение за министъра да включи в договора допълнителни клаузи, извън тези по разрешението.
Съдът приема, че производството е започнало в нарушение на чл. 26, ал. 1 ЗПБ, тъй като в издадената служебна бележка от началника на отдел „Национална геоложка служба“ няма данни да е извършена проверка по Закон за съхранение на въглеродния диоксид в земните недра. Не е изпълнена и процедурата по чл. 2, ал. 3 във вр. с ал. 2 от Наредбата, както и на изискванията по ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) и Плана за управление на речните басейни в Западнобеломорския район.
Съдът приема, че в разрешението не са включени направените от Агенция „Пътна инфраструктура“ забележки. Според съда липсва житейска и правна логика изискванията да бъдат изпълнени след издаване на разрешението, без да бъдат съобразени при издаването му и без да бъдат включени изрично в условията на разрешителното. С оглед на това съдът приема – независимо от спазването на всички изисквания след откриване на процедурата: за съгласуване с всички министерства и за решение на Министерския съвет, както и спазване на материалноправните предпоставки по чл. 31, ал. 2, т. 2 ЗПБ и по чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗПБ, че нарушенията при откриване на процедурата са довели до материална незаконосъобразност на акта.
Съдът приема, че с оглед на установения характер на територията, на която е разположена площ „Логодаж“ – държавен горски фонд, не е налице учредено право на ползване по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗГ, а изпълнението на дейностите би довело до влошаване на качеството на водата от собствени източници и замърсяване на подпочвените води.
С оглед на това съдът приема, че органът не е извършил в пълнота дължимата по чл. 53 ЗПБ преценка на обстоятелствата по чл. 56 ЗПБ, поради което прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя.
Крайният извод на съда е правилен.
V. По съществото на спора:
Касаторът – „Интерпром“ ЕООД, счита, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Конкретни доводи в подкрепа на този твърдян порок не сочи. Налице е бланкетно твърдение, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 във вр. с ал. 1 АПК съдът не следва да се произнася по него.
Доводите на касаторите досежно неправилността на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост са идентични и ще бъдат разгледани едновременно.
Касаторите считат за неправилен изводът на съда за нарушение на изискванията за форма на Разрешение №454, тъй като мотивите на акта се съдържат в доклада на министъра на енергетиката.
Безспорно е, че с оглед на Тълкувателно решение №16 от 31.03.1976 г. мотивите на един индивидуален административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия административен акт, в документ, който е съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт. Докладът на министъра на енергетиката за заседанието на Министерския съвет от 30.03.2016 г. е именно документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на оспореното разрешение. Такава е и приложената към доклада финансова обосновка, както и изразените от отделни министри становища в хода на съгласувателната процедура, отразени в съгласувателната таблица по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Устройствения правилник. Всеки един от тези документи съдържа мотиви за издаването на акта като в съгласувателната таблица, отразяваща дадените в хода на съгласуването по чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник становища, е изрично посочено и становището на вносителя – министърът на енергетиката, по направените предложения. Видно от приложената по делото съгласувателна таблица всички направени от съответните министри предложения са приети като е посочено, че предложенията ще бъдат включени в договора за проучване.
Процедурата по съгласуване се провежда преди в Министерския съвет да бъде внесен материалът за гласуване. Именно поради това в чл. 35, ал. 1, т. 3 от Устройствения правилник изрично е посочено, че задължителен елемент на пакета документи, който се внася в Министерския съвет за приемане на негово заседание, е справка за всички получени становища и за отразяването им. По този начин всеки от министрите, дал съответното становище, може точно да проследи и да провери прието ли е или не неговото предложение, защото след провеждане на съгласувателната процедура и внасянето на пакета документи по чл. 35, ал. 1 от Устройствения правилник целият пакет документи, заедно със съгласувателната таблица, се изпраща на членовете на правителството – чл. 39, ал. 1 от Устройствения правилник, преди заседанието. Ако съответните предложения не са приети, то материалът може да бъде включен в част А на заседанието на Министерския съвет, по смисъла на чл. 38, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник.
В случая, видно от съгласувателната таблица, всички предложения са приети, поради което материалът за заседанието на Министерския съвет представлява единство от доклада, съгласувателната таблица, финансовата обосновка и останалите документи. С оглед на това от доказателствата по делото е видно, че всички предложения на съответните министри са били приети от вносителя, отразени са от него като приети и като условия, които ще бъдат включени в договора за проучване, поради което Министерският съвет е взел решението си именно при отчитане на всички становища.
Това прави неправилен изводът на съда за нарушение на изискванията за форма на акта поради липса на мотиви за приемането на становищата на съответните министри.
Следва да се посочи, че нарушение на изискването за форма е налице тогава, когато от формална страна липсват мотиви, а не когато изложените мотиви не са съответни на доказателствата по делото или не доказват соченото правно основание. В случая актът има фактически и правни основания – правните основания са посочени в самия акт, а фактическите му основания са в доклада на министъра на енергетиката, във финансовата обосновка, в съгласувателните становища и в таблицата за приемането им, където е посочено, че ще бъдат елемент на условията на договора. Доколко соченото от органа правно основание се доказва от сочените в акта и доказани по делото фактически основания е въпрос на материална законосъобразност на акта, а не на изискването за форма.
Съдът приема, че в хода на административното производство органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е започнал процедурата, без да са спазени задължителните изисквания на чл. 26, ал. 1 ЗПБ. Съгласно изричната разпоредба на чл. 26, ал. 1 ЗПБ производството за предоставяне на разрешение за проучване се открива след проверка в специализираните карти и регистри по ЗПБ (ЗАКОН ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА) и в специализираните карти и регистри по Закон за съхранение на въглеродния диоксид в земните недра. Въз основа на приложената по делото служебна бележка от началника на отдел „Национална геоложка служба“ в Министерството на енергетиката съдът прави извод, че производството е започнало, без да е извършена проверка в специализираните карти по Закон за съхранение на въглеродния диоксид в земните недра.
Видно от съдържанието на т. нар. „служебна бележка“ компетентният орган – началникът на отдел „Национална геоложка служба“, е посочил, че заявената за проучване площ „Логодаж“ „не засяга находища на подземни богатства, регистрирани в специализираните карти и регистри“ по ЗПБ (ЗАКОН ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА); в нея „няма предоставени права за добив на подземни богатства“ и „няма действащи разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства“. В „служебната бележка“ не се казва нищо за резултата от извършена проверка в специализираните карти и регистри по Закон за съхранение на въглеродния диоксид в земните недра.
Съгласно чл. 24, т. 16 от Устройствения правилник на Министерството на енергетиката Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“, в която се намира отдел „Национална геоложка служба“, е единствената специализирана държавна администрация, на която е възложено създаването и воденето на специализирани карти и регистри по Закон за съхранение на въглеродния диоксид в земните недра като изрично са определени и видовете специализирани карти и регистри и това са специализираните карти и регистри по чл. 8, ал. 2, т. 3 от ЗСВДЗН (ЗАКОН ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД В ЗЕМНИТЕ НЕДРА) (ЗСВДЗН).
Дали има или дали няма места за съхранение на въглероден диоксид в земните недра на България съдът не може да знае, още повече, че това не е информация която е публично достъпна на електронната страница на Министерството на енергетиката. Там има публично достъпен регистър на разрешенията за търсене и проучване, но това са разрешения и проучвания по реда на ЗПБ (ЗАКОН ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА). Въглеродният диоксид не е нито подземен, нито богатство, независимо, че законът предвижда ред за неговото съхраняване в земните недра. Вероятно началникът на отдел „Национална геоложка служба“ е напълно наясно, че в България няма издадени разрешения за проучване на места за проучване и за съхранение на въглероден диоксид, но това не е ноторен факт. При положение, че чл. 26, ал. 1 ЗПБ изисква извършването на проверка в съответните регистри компетентният орган е бил длъжен да посочи в издадения документ липсата на визираната в разпоредбата предпоставка за откриване на производството по предоставяне на разрешение за проучване. Като е открил производството, без по преписката да са налице доказателства за резултата от извършена справка в специализираните карти и регистри по Закон за съхранение на въглеродния диоксид в земните недра органът не е спазил императивно изискване на закона - не е изпълнил задължителен елемент от фактическия състав на чл. 26, ал. 1 ЗПБ.
Следва също така да се посочи, че касаторите не твърдят, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не им е указал, че за този факт от съществено значение за делото – има ли или няма в България предоставени разрешения за проучване и за съхранение на въглероден диоксид и с оглед на това има ли или няма създаден регистър на разрешенията и специализирана карта, не сочат доказателства, а по това касационно основание касационният съд не може да се произнесе служебно с оглед на изричната разпоредба на чл. 218, ал. 2 АПК.
С оглед на горното, изводът на съда за допуснато от органа нарушение на административнопроизводствените правила, което при това е и съществено, защото ако не беше допуснато би могло да повлияе на съдържанието на акта (ако на площта „Логодаж“ имаше място за съхранение на въглероден диоксид би била налице абсолютна процесуална пречка за откриване на производство по предоставяне на разрешение за проучване), е правилен. Тогава, когато в закон е поставено дадено изискване органът е длъжен да направи необходимото, за да докаже на съда, че е спазил изискването. Член 170, ал. 1 АПК изрично възлага на административния орган тежестта да докаже изпълнението на законовите изисквания за издаването на акта.
Това нарушение, както приема и първоинстанционният съд, е достатъчно, за да направи оспореното разрешително незаконосъобразен акт.
Съдът приема, че оспореният акт е незаконосъобразен и поради липса на доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 2, ал. 3 във вр. с ал. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗПБ законодателят изисква, преди откриване на производството, органът да съгласува искането с компетентните министри за опазване на националната сигурност и отбрана, за защитените територии, обекти и културни ценности. Следователно, законодателят, чрез това изискване, въвежда във възможно най-ранния момент уведомяването на компетентния орган за защитата на защитените територии и обекти, т. е. на защитените зони по ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) и на защитените територии по ЗЗТ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ), но така също и на тези органи, които са отговорни за съхранение на културното наследство и на сигурността на страната.
С оглед на това, видно от приложеното по делото съгласувателно становище по чл. 26, ал. 1 ЗПБ на Министерството на околната среда и водите, е, че министерството е съгласувало откриваното на процедурата, но изрично е посочило, че реализирането на проучвателните дейности е допустимо само след приключване на процедурите по чл. 2, ал. 2 или по глава втора на Наредба за цялостния работен проект на проучването. Цялостният работен проект за проучването и работната програма на проучването са различни неща. За да се получи разрешение за проучване на подземни богатства е необходимо към заявлението съответното лице да представи работна програма – чл. 53, ал. 3 ЗПБ (кратко описание), но за да извърши дейността по проучване, съответното лице първо, трябва да е получило разрешението, и второ, трябва да е представило работен проект по смисъла на чл. 82 ЗПБ. Без работен проект, одобрен по надлежния ред, получилото разрешение лице не може да извърши дейността. Нещо повече, без разрешение то не може да поиска одобряване на работен проект, защото само лице, което притежава разрешение, може да иска одобряване на работен проект. Именно поради това и в съгласувателното си становище по чл. 26, ал. 1 ЗПБ Министерството на околната среда и водите изрично сочи, че съгласува откриването на процедурата, защото площта „Логодаж“ не попада в защитени зони и територии, както и че „реализирането на проучвателните дейности следва да се осъществи след приключване на процедурите по чл. 2, ал. 2 или глава втора на Наредбата … за цялостния работен проект за проучването“. На етапа на издаване на разрешителното е достатъчно, че компетентните органи са съгласували заявлението и работната програма и че процесната площ не попада в каквато и да било защитена зона или територия. Отделен е въпросът, при реализирането на проучването, какви дейности ще е допустимо да бъдат извършени, за които е възможно да е налице необходимост от провеждане на процедура по чл. 2, ал. 2 от Наредбата. Но изискванията към работния проект са предмет на регламентация на чл. 83 ЗПБ и на издадената въз основа на чл. 85 ЗПБ Наредба за изискванията към обхвата и съдържанието на работните проекти за търсене и проучване или за проучване, добив и първична обработка на подземни богатства, за ликвидация и/или консервация на геологопроучвателните и на миннодобивните обекти и за рекултивация на засегнатите земи и за условията и реда за тяхното съгласуване.
С оглед на горното, изводът на съда, че по делото органът не е представил доказателства за спазване на процедурата по чл. 2, ал. 2 от Наредбата е неправилен. Не е задължение на органа да спазва изискванията на чл. 2, ал. 3 във връзка с ал. 2 от Наредбата, а на лицето, което е получило разрешение за проучване, ако са налице предпоставките за приложимост на тези разпоредби. Ако лицето, което е получило разрешение за проучване, започне да извършва дейността, без да има надлежно одобрен работен проект, това би било основание за прекратяване на договора, защото няма да са спазени законовите изисквания за осъществяване на дейността.
Горното е относимо и за изискванията по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗГ. Лицето, което е получило разрешение за проучване, за да започне да осъществява дейността, ако е необходимо, би следвало да получи разрешение по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗГ и едва тогава да започне извършването на дейността, но на фазата на издаването на разрешението за проучване това разрешително не му е нужно. Получилият разрешителното за проучване може и никога да не пристъпи към извършване на дейността. Едва тогава, когато е фактически и правно готов да осъществи дейността, той ще поиска и учредяване на право на ползване върху поземлени имоти в горски територии, защото съгласно чл. 71 ал. 1 ЗГ за това право се заплаща цена.
Видно от изложеното мотивите на съда за допуснато от органа нарушение на изискванията за форма на административния акт и за неспазване на изискванията на чл. 2, ал. 3 във вр. с ал. 2 от Наредбата и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗГ са неправилни, постановени в нарушение на материалния закон. Това обаче не прави неправилен крайният му извод за неправилност на оспорения акт поради допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила при откриване на производството поради липса на доказателства за извършена проверка в специалните карти и регистри по Закон за съхранение на въглеродния диоксид в земните недра. Фактът, че може би такива карти и регистри няма, тъй като няма осъществено съхранение на въглероден диоксид в земните недра в България, не е ноторен и е останал недоказан по делото, а касаторите не сочат като касационно основание неизпълнението от съда на задължението по чл. 171, ал. 4 АПК досежно т.
Що се отнася до заключението на вещото лице, което сочи, че има сериозна вероятност възникналите трептения и деформации на скалния масив в резултат на взривните работи да предизвика влошаване на качеството на водата и намаляване на дебита на църковния кладенец и на собствените водоизточници и да причини замърсяване на подпочвените води, следва да се посочи, че то би могло и да бъде вярно, но ако предмет на преценка бе работен проект, който предвижда взривни работи и добив. В случая, първо, разрешението не е за добив, а за проучване, и второ, работната програма не предвижда взривни работи. Въпросът, зададен на вещото лице е извън предмета на делото, той е общ и по принцип, но касаторите не са оспорили нито допускането на експертизата, нито приемането й.
Видно от изложеното крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспореното разрешение е правилен. Поради това съдът следва да остави в сила обжалваното решение.
С оглед на изхода от спора, направено от ответниците искане и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК (Г. П. К), съдът следва да осъди Министерството на енергетиката – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, да заплати на ответниците направените по делото разноски. Размерът на същите, видно от доказателствата по делото – договор за правна защита и съдействие, №165469 от 21.01.2019 г., е 1 000, 00 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №8476 от 22.06.2018 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело №8399/2016 г.
ОСЪЖДА Министерството на енергетиката, седалище гр. С., ул. „Триадица“ №8 да заплати на П.Ч, [населено място], Б.П, [населено място], [улица], А.М, [населено място], А.Б, [населено място], К.Т, [населено място], К.Г, [населено място], Н.Ч, [населено място], и Д.Б, [населено място], 1 000, 00 (хиляда) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.