Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на дирекция „О. П“, срещу Решение № 477 от 22.01.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 10632/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отменил писмо изх.№ ДСК-ТД26-59/1/08.06.2018г. на инспектор по приходите в дирекция „Общински приходи“-Красно село, потвърдено с писмо рег.№ ДКС18-ТД26-110/23.08.2018г. на директора на дирекция „Общински приходи“ в С. О.

Касационният жалбоподател, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.Изложени са подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се отмени атакуваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди оспореното писмо.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „АТИЛА 2002“ ООД, счита същата за неоснователна.Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Няма спор, че Атила 2002 ЕООД е подало заявление за отписване по давност на публични задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2008-2012г./лист 32 от административната преписка/.В отговор на заявлението е получено писмо, с което дружеството е уведомено, че компетентния орган е отписал по давност задълженията за 2012г., но отказва да отпише тези за 2008-2011г., т. к. са установени с влязъл в сила РА. Решението е правилно.

В съответствие с фактите по делото административният съд е установил, че административният орган не е предприел никакви действия по изпълнението на РА № 21-431/05.11.2012г., с който на дружеството са установени задължения за 2008-2011г. за ДНИ и ТБО.При тази фактическа обстановка по силата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК погасителната давност за задълженията за ДНИ и ТБО за 2008г.-2011г. е прекъсната на 21.11.2012г. От тази дата започва да тече нов срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, който изтича на 01.01.2008г.Към датата на подаване на искането за отписване на задълженията по давност-03.05.2018г., срокът по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е изтекъл и те следва да бъдат отписани при наличието на изрично волеизявление за това на задълженото лице.

Като е достигнал до същите правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Направено е искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на „Атила 2002“ ЕООД, поради което и предвид изхода на спора следва да бъде присъдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 477 от 22.01.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 10632/2018 г.

ОСЪЖДА Столичната община да заплати в полза на „Атила 2002“ООД разноски по делото в размер на 2100лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на дирекция „О. П“, срещу Решение № 477 от 22.01.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 10632/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отменил писмо изх.№ ДСК-ТД26-59/1/08.06.2018г. на инспектор по приходите в дирекция „Общински приходи“-Красно село, потвърдено с писмо рег.№ ДКС18-ТД26-110/23.08.2018г. на директора на дирекция „Общински приходи“ в С. О.

Касационният жалбоподател, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.Изложени са подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се отмени атакуваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди оспореното писмо.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „АТИЛА 2002“ ООД, счита същата за неоснователна.Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Няма спор, че Атила 2002 ЕООД е подало заявление за отписване по давност на публични задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2008-2012г./лист 32 от административната преписка/.В отговор на заявлението е получено писмо, с което дружеството е уведомено, че компетентния орган е отписал по давност задълженията за 2012г., но отказва да отпише тези за 2008-2011г., т. к. са установени с влязъл в сила РА.

Решението е правилно.

В съответствие с фактите по делото административният съд е установил, че административният орган не е предприел никакви действия по изпълнението на РА № 21-431/05.11.2012г., с който на дружеството са установени задължения за 2008-2011г. за ДНИ и ТБО.При тази фактическа обстановка по силата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК погасителната давност за задълженията за ДНИ и ТБО за 2008г.-2011г. е прекъсната на 21.11.2012г. От тази дата започва да тече нов срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, който изтича на 01.01.2008г.Към датата на подаване на искането за отписване на задълженията по давност-03.05.2018г., срокът по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е изтекъл и те следва да бъдат отписани при наличието на изрично волеизявление за това на задълженото лице.

Като е достигнал до същите правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Направено е искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на „Атила 2002“ ЕООД, поради което и предвид изхода на спора следва да бъде присъдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 477 от 22.01.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 10632/2018 г.

ОСЪЖДА Столичната община да заплати в полза на „Атила 2002“ООД разноски по делото в размер на 2100лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.