Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба от П. Я. К. от [населено място] против решение № 1168/04.03.2015 г., постановено по адм. дело № 4709/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение за отказ № 1302332/25.11.2013 г. на орган по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Националната агенция по приходите /НАП/ [населено място], потвърдено с решение № 332/20.02.2014 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” /ОДОП/ - [населено място] при Централно управление /ЦУ/ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалбоподателка поддържа, че като пенсионер не е била задължена да внася здравноосигурителни вноски, въпреки че е реализира доходи като адвокат. По съображения, изложени в жалбата, моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - [населено място] при ЦУ на НАП, не е изразил становище по делото.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение на Административен съд София – град е отхвърлена жалбата на П. Я. К. против решение за отказ № 1302332/25.11.2013 г. на орган по приходите...