Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 129, ал. 7 и чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г. в качеството му на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП срещу решение № 8159/23.12.2014 г., постановено по адм. дело № 3971/2014 г. по описа на Административен съд, С.-град, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване (А.) № 1307292/18.12.2013 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 403/27.02.2014 г. а не 27.03.2014 г., както е посочено в решението на съда) на директора на същата дирекция за отказ от прихващане/възстановяване на сумата от 565, 85 лв., представляваща недължимо платена/събрана сума – удържан окончателен данък на Здравец И. Ц. от [населено място] по начислени и изплатени лихви по срочен депозит от [фирма] през 2013 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съгласно чл. 13, ал. 1, т. 8, в сила до 31.12.2014 г. (а не както е посочено от касатора чл. 13, ал. 13) ЗДДФЛ необлагаеми са доходи от лихви по банкови сметки, с изключение на лихвите по депозитните сметки в търговски банки и клонове на чуждестранни банки, установени в държава – член на Европейския съюз или в друга държава – страна по Споразумение за Европейско икономическо пространство. Пак в тази връзка касаторът сочи и чл. 38, ал. 13 във връзка с чл. 46, ал. 1 ЗДДФЛ за облагане с окончателен данък в размер на 10 на сто брутната сума на придобитите от местни физически лица доходи от лихви по депозитни сметки в търговски банки. Неправилно...