Образувано е по касационна жалба подадена от Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) срещу решение № 9674 от 23.09.2015 г. постановено по адм. дело № 9675 по описа за 2015 г. на Върховен административен съд (ВАС), седмо отделение.
Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че предоставените на [фирма] номерационни ресурси са предназначени за услуги, които не включват предоставянето на безплатни изходящи повиквания към спешни номера или номера със социална значимост, не включват предоставянето на номера на абонатите на дружеството и не са част от нито един от домейните за преносимост. Следователно, задълженията цитирани в жалбата на предприятието не са относими към предоставения номерационен ресурс. П. приемане на решение № 102 от 01.01.2013 г. за одобряване на единното разрешение, КРС се е ръководела от принципа на технологична неутралност. Наличието на единно разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс-номера за осъществяване на обществени електронни съобщения, дава възможност за предоставяне на номерационен ресурс за различни услуги, в случай че съответното предприятие е уведомило КРС за намеренията си да ги предоставя и е изпълнило нормативните изисквания, свързани със съответната услуга. В случай, че [фирма] получи номерационен ресурс за услуги, при които се предоставят изходящи повиквания горепосочените задължения ще подлежат на изпълнение без да е необходимо издаването на ново разрешение на предприятието или изменение на единното разрешение в частта, съдържаща задълженията. Задълженията по разрешението се прилагат само доколкото са относими към конкретната дейност на [фирма] и предоставените му категории номера. Освен това в мотивите към решението е посочено, че процедурата по чл. 115, ал. 2 от ЗЕС (ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ) (ЗЕС) е спазена от КРС и в своето становище [фирма] не е изразило възражения по така предложената промяна. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в представени по делото писмени бележки.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното в настоящето производство решение, по жалба на [фирма], е отменено решение № 307 от 16.07.2015 г. на КРС, в частта с която се изменя и допълва разрешение № 01372-01 от 25.09.2009 г. на [фирма] по т. 2.3, т. 2.4 и т. 2.5.
По делото няма спор относно установените от съда факти. В процедура по чл. 115, ал. 2 от ЗЕС, КРС е изпратила до [фирма] писмо изх. № 04-04-115 от 15.06.2015 г., с което е уведомила дружеството за възможността да изрази становище по планирани изменения на разрешенията на дружеството в 14-дневен срок от получаване на писмото. В уведомлението е посочено, че с решение № 102 от 31.01.2013 г., КРС е одобрила типово разрешение за ползване на индивидуално ограничен ресурс – номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения, което да замени съществуващите в момента пет типа разрешения за ползване на номерационен ресурс. По отношение на [фирма] са издадени две разрешения. Дружеството е уведомено, че преминаването към единно разрешение се осъществява чрез изменение и допълнение на едно от разрешенията, което се привежда в съответствие с типовото разрешение и се допълва с ресурса от останалите разрешения. Конкретизирано е, че ще се осъществи изменение на разрешение № 01372-01 от 25.09.2009 г., като към него ще се прехвърли ресурса от разрешение № 01373-01 от 25.09.2009 г. и второто ще се прекрати след изменението. С писмо вх. № 12-01-2238 от 02.07.2015 г. до КРС [фирма] е заявило, че няма възражение към планираната промяна. С обжалваното решение № 307 от 16.07.2015 г., на основание чл. 30, т. 10, чл. 115, ал. 1, т. 4 и чл. 117, ал. 2, т. 2 от ЗЕС, решение № 102 от 31.01.2013 г. на КРС във вр. с чл. 115, ал. 2 от ЗЕС и писмо вх. № 12-01-2238 от 02.07.2015 г. от [фирма], КРС е взела решение за удължаване на срока на разрешение № 01373-01 от 25.09.2009 г., за изменение на разрешение № 01372-01 от 25.09.2009 г. и за прекратяване на действието на разрешение № 01373-01 от 25.09.2009 г. В мотивите на решението е посочено, че с него не се създават нови права или задължения за предприятието, а се обединяват условията на разрешението в един документ. След анализ на решение № 307 от 16.07.2015 г. на КРС, съдът е констатирал, че с него, в частта с която се изменя и допълва разрешение № 01372-01 от 25.09.2009 г. на [фирма] по т. 2.3, т. 2.4 и т. 2.5 са посочени задължения на дружеството, които не касаят дейността му и не са били предмет на предходните разрешения, които са му издавани. При така изложената фактическа обстановка, ВАС, тричленен състав е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, но при издаването му е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Посочил е, че в писменото уведомление по чл. 115, ал. 2 от ЗЕС, КРС не е уведомила [фирма], че чрез изменението на индивидуалното му разрешение, в него ще се съдържат задължения за дружеството, които не са свързани с дейността му, поради което последното не е взело становище по този въпрос. Н. с това съдът е приел, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. Посочил е, че индивидуалното разрешение се издава за отделеното предприятие и същото следва да съдържа задължения, които касаят дейността на това предприятие. В случая, чрез изменението са въведени задължения за дружеството, които не са били предмет на вече издадени разрешения и не касаят дейността на това предприятие. Изложил е, че дори и целта на извършената процедура да е привеждане на индивидуалното разрешение на [фирма] в съответствие с типовото, това не обосновава извод за включване чрез тази процедура в индивидуалното разрешение на дружеството на задължения, които то няма, тъй като дори не са свързани с предмета му на дейност. Посочил е, че с решението е извършено разширяване на задълженията на дружеството, без фактическо и правно основание за това и е нарушен принципът на пропорционалност. Решението е правилно.
Обжалваното в настоящето производство решение е постановено точно установена фактическа обстановка, въз основа на която правилно е приложен материалният закон. Изложените в решението мотиви за незаконосъобразност на оспорения административен акт се споделят от настоящия съдебен състав. Нормата на чл. 115, ал. 4 от ЗЕС регламентира, че изменения и допълнения на разрешение могат да бъдат правени с мотивирано решение на КРС поради причини, свързани с обществения интерес, произтичащи от ефективното ползване на ограничения ресурс, защитата на интересите на потребителите и осигуряването на универсална услуга. Съгласно ал. 2 на същия член измененията и допълненията по ал. 1, т. 4 се извършват след писмено уведомяване на съответното предприятие, което може да изрази становище в 14-дневен срок от получаване на уведомлението.
В настоящия случай ВАС, тричленен състав правилно е приел, че в отправеното до дружеството уведомление за предстоящото изменение не се съдържа информация, че в новото издадено на дружеството разрешение ще се съдържат задължения, които не касаят неговата дейност. Наред с това от КРС не се спори, че задълженията посочени по т. 2.3, т. 2.4 и т. 2.5 от решение № 307 от 16.07.2015 г. на КРС, в частта с която се изменя и допълва разрешение № 01372-01 от 25.09.2009 г. на [фирма] не са относими към предоставения на дружеството номерационен ресурс. Н. в касационната жалба твърдение, че посочените задълженията ще се прилагат само доколкото са относими към конкретната дейност на дружеството, не води до различни правни изводи. Не съществува пречка, в случай, че дружеството получи номерационен ресурс за услуги, при които се предоставят изходящи повиквания, разрешението да бъде изменено и съответните задължения, свързани са тези услуги, да бъдат добавени в него. До посочения момент обаче съществуването им в индивидуалното издадено на дружеството разрешение е неоправдано. То не може да бъде обосновано с принципа на технологична неутралност и с приетото от КРС решение № 102 от 31.01.2013 г. за одобряване на единно разрешение. Издаденото на дружеството разрешение е индивидуално, поради което е недопустимо в него да се вписват задължения, които са неотносими към предоставения му номерационен ресурс. П. изложеното правилно ВАС, тричленен състав, е приел, че административният акт, в оспорената от дружеството част, е незаконосъобразен и го е отменил. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение, следва да бъде оставено в сила.
От страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани в настоящето производство.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9674 от 23.09.2015 г. постановено по адм. дело № 9675 по описа за 2015 г. на Върховен административен съд, седмо отделение. Решението е окончателно. Особено мнение: