Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. А. А., [населено място], [улица] срещу Решение №67 от 19.01.2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №834/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на А. срещу Заповед №1116з-7 от 04.09.2014 г. на началник сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, [населено място], с която на основание чл. 19 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба №І-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина е иззето свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът избирателно и откъслечно анализирал събраните по делото доказателства и не мотивирал задълбочено и обективно правните твърдения, до които достигнал. Приел, че е подадено заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство към което е приложено свидетелство за завършено основно образование – серия Е-01, №0-0527, рег. №2137-22 от 18.06.2001 г., издадено от 140 Средно общообразователно училище „И. Б.“, [населено място], което е неистинско, а в самата заповед като мотив е отбелязано, че не е представено свидетелство за завършено най-малко основно образование, с което е нарушен чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба №І-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба №І-157). С оглед на това липсва точно правно основание за издаване на заповедта. Съдът посочил, че е представено свидетелство за завършено основно образование – серия Е-06, №047480, рег. №2323-89 от 19.06.2006 г., на което е...