Р Е Ш Е Н И Е

№ 710

София,27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: С. К.

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Н. П. като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4835 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Т. Щ.-С. срещу решение № 217 от 28.07.2023 г. по в. гр. д. № 273/2023 г. на Смолянския окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 154 от 22.03.2023 г. по гр. д. № 363/2022 г. на Смолянски районен съд е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че Й. Т. Щ. е изключителен собственик по давностно владение, считано от 1990 г. - 1991 г. досега, на тавански етаж с площ от 107 кв. м. и западната част на избения етаж с площ от 60 кв. м. в жилищната сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място] от 2004 г.

Жалбоподателката счита, че таванът и избата на процесната жилищна сграда са общи части по смисъла на чл.38 ЗС и като такива не могат да се придобиват по давност.

Ответницата Й. Т. Щ. оспорва жалбата. Счита, че в случая не е имало основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. В инстанциите по същество е поддържала становище, че таванът и избата са общи части по предназначение, които могат да се придобиват по давност. Пред ВКС поддържа друго становище – че по отношение на тавана, вътрешното стълбище и процесната част от избата придобивната давност е започнала да тече и е изтекла преди да възникне етажна собственост и затова тези обекти не могат да се разглеждат като общи части на сградата и спрямо тях не съществува забрана за придобиване по давност. Отделно поддържа, че общият наследодател на страните е имал намерение да изгради тоалетна в тавана, както и че сградата е така проектирана, че за всеки един от жилищните етажи има самостоятелен вход от дворното място, поради което вътрешното стълбище, вторият етаж от сградата и таванът могат да се обособят в отделен обект като нейна собственост, придобита по давност.

С определение № 2836 от 10.06.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта за избения етаж на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за преценката дали съдът се е произнесъл по редовна искова молба, тъй като ищцата претендира право на собственост върху западната част на избения етаж от същата сграда, която е с площ от 60 кв. м. и съдът е признал това право, а същевременно данните по делото сочат, че избеният етаж се състои от малко южно помещение с площ от 8,47 кв. м.; югозападно помещение с площ от 15,48 кв. м.; западно помещение от 6,68 кв. м., стълбищна клетка с площ от 15,14 кв. м. и коридор между стълбищната клетка и североизточната изба с площ от 2 кв. м. Допуснато е касационно обжалване и по отношение на таванския етаж на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за проверка на извода на въззивния съд, че таванът е обща част по предназначение, въпреки заключението на вещото лице, че “в таванския етаж са изградени две помещения, едното с височина 2.20 м. и второто с височина 2.15 м., а останалата част от подпокривното пространство е без настилка на пода и тавана – дървената покривна конструкция на сградата“.

За да се произнесе, съставът на ВКС приема следното:

Й. Т. Щ. и Р. Т. Щ.-С. са били съсобственици при равни квоти на двуетажна жилищна сграда с избен и тавански етаж, представляваща самостоятелен обект с идентификатор [№]6 по КККР на [населено място] от 2004 г. Предмет на делото е предявен от Й. срещу Р. положителен установителен иск за собственост на основание давностно владение, считано от 1990 г. - 1991 г., на втория етаж от сградата, на таванския етаж с площ от 107 кв. м., западната част на избения етаж с площ от 60 кв. м. и едноетажна стопанска сграда с идентификатор [№] със застроена площ 10 кв. м., както и на вътрешното стълбище и стълбищна клетка в жилищната сграда и другите преградени и обособени по-ниски помещения под стълбището и стълбищната площадка от западната страна на сградата, последните без самостоятелен идентификатор.

Искът за собственост на втория жилищен етаж и на едноетажната стопанска сграда е уважен с въззивното решение, недопуснато до касационно обжалване в тази част от настоящия състав. Искът е отхвърлен по отношение на вътрешното стълбище и стълбищна клетка, както и другите обособени по-ниски помещения под стълбището и стълбищната площадка и в тази част не е допуснато касационно обжалване с определението по чл.288 ГПК.

С недопускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта за втория жилищен етаж, който е признат за изключителна собственост на Й. Щ., сградата придобива статут на етажна собственост, съответно таванът, в частта му, представляваща подпокривно пространство, става обща част по естеството си, а обособените в него тавански помещения могат да бъдат принадлежност към отделните жилищни етажи, освен ако не са придобити по давност от ищцата. Същото се отнася и до избения етаж.

По отношение на избения етаж:

Въззивният съд е приел, че избеният етаж се състои от четири избени помещения. За всеки от самостоятелните обекти – първи и втори жилищен етаж има избено помещение, поради което останалите могат да се придобиват по давност. Ищцата е установила владение с намерение за своене на избените помещения в западната част на избения етаж, които са със самостоятелен вход от север /източната половина от избения етаж също има самостоятелен вход/, поради което претенцията за собственост в тази част е намерена за основателна.

Настоящият състав на ВКС счита, че произнасянето на въззивния съд е по нередовна искова молба и затова постановеното решение е недопустимо в тази част. Ищцата е поискала и съдът е признал с постановения диспозитив правото й на собственост върху „западната част от избения етаж от същата сграда, която част е с площ от около 60 кв. м.“. По делото обаче има данни, от които може да се направи извод, че избата се състои от малко южно помещение с площ от 8,47 кв. м.; югозападно помещение с площ от 15,48 кв. м.; западно помещение от 6,68 кв. м., стълбищна клетка с площ от 15,14 кв. м. и коридор между стълбищната клетка и североизточната изба с площ от 2 кв. м. Поради нередовност на исковата молба и диспозитивът на съдебното решение е останал неясен, защото не е уточнено кои от обособените помещения от избения етаж, като се изключат общите части, са придобити по давност от ищцата Й. Щ.. Това налага частично обезсилване на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за уточняване на исковата молба в частта за избения етаж, като се индивидуализират конкретните помещения в него, които ищцата твърди, че е придобила по давност, след което съдът следва да се произнесе.

По отношение на таванския етаж:

Допуснато е касационно обжалване и по отношение на таванския етаж на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за проверка на извода на въззивния съд, че таванът е обща част по предназначение, въпреки заключението на вещото лице, че “в таванския етаж са изградени две помещения, едното с височина 2.20 м. и второто с височина 2.15 м., а останалата част от подпокривното пространство е без настилка на пода и тавана – дървената покривна конструкция на сградата“.

Правният извод на въззивния съд, че таванският етаж е обща част по предназначение и може да се придобива по давност, е очевидно неправилен, с оглед приетото от съда от фактическа страна, че в тавана има част, която представлява подпокривно пространство, необособено в отделно помещение. След като е приел, че ищцата е станала собственик на жилището на втория етаж от сградата въз основа на придобивна давност и следователно е възникнала етажна собственост, съдът е трябвало да прецени дали тя е могла да придобие по давност чрез осъществявано владение в същия предходен период и върху онази част от тавана, която представлява подпокривно пространство по смисъла на Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК. Очевидно неправилен е изводът на въззивния съд, че подпокривното пространство, извън двете тавански помещения, представлява обща част по предначначение, която може да се придобива по давност. Вярно е точно обратното – че в тази част таванът е обща част по естеството си, която не може да се придобива по давност. Освен това съдът е приел, че двете помещения в таванския етаж могат да служат за складови помещения. Този извод съответства на данните по делото. За да бъдат придобити по давност и двете тавански помещения от ищцата обаче следва за първия етаж от жилищната сграда да остане друго складово помещение в избения етаж. Категорични данни за това по делото няма, тъй като исковата молба е нередовна в частта за избения етаж и не е ясно кои от избените помещения в него ищцата твърди да е придобила по давност и дали остава самостоятелно избено помещение като принадлежност към първия жилищен етаж. Действително, лице, което има жилище в една сграда, може да придобива по давност таванско и избено помещение на друг етажен собственик, но само ако към жилището на този етажен собственик остава като принадлежност друго таванско или избено помещение. Такива данни по делото няма. Това налага отмяна на въззивното решение в тази част и връщане на делото за ново разглеждане след отстраняване на нередовността на исковата молба в частта за избения етаж и постановяване на общо решение, което касае избения и таванския етаж. При новото разглеждане на делото при необходимост следва да се означат на скица онези тавански и избени помещения, които остават към втория, съответно към първия етаж на сградата.

Неоснователен е доводът на ищцата Й. Щ., че е придобила по давност целия тавански етаж и част от избения етаж на жилищната сграда още преди възникване на етажната собственост, поради което не е налице забраната за придобиване по давност на общи по естеството си части на сградата. Всеки един от придобивните способи по чл.77 ЗС, включително и придобивната давност, се отнасят за самостоятелни обекти на собственост. По смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗКИР „самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура“ е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение“. Подпокривното пространство на една сграда, когато не е изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към такива / т.1 на ТР № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК/, не отговаря на изискванията на § 1, т.1 ДР на ЗКИР за самостоятелен обект и не може да се придобива по давност. Когато един от съсобствениците на сградата придобие по давност самостоятелно жилище в нея и в резултат на това възникне етажна собственост, подпокривното пространство, което не отговаря на разяснените в тълкувателното решение изисквания, става обща част по естеството си, а не обща част по предназначение или принадлежност към придобитото по давност жилище, затова не може да се приеме, че осъществяваното до този момент владение върху него има правно значение за придобиване на собственост по чл.79 ЗС.

По разноските:

Й. Щ. не е претендирала разноски за касационното производство. Р. Щ. претендира разноски, но в една част нейната касационна жалба не е допусната до разглеждане от ВКС и затова в тази част разноски не й се дължат, а в другата част делото е върнато за ново разглеждане и затова също не следва да се присъждат разноски.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

РЕШИ :

ОБЕЗСИЛВА решение № 217 от 28.07.2023 г. по в. гр. д. № 273/2023 г. на Смолянския окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 154 от 22.03.2023 г. по гр. д. № 363/2022 г. на Смолянски районен съд е признато за установено по отношение на ответницата Р. Т. Щ.-С., че ищцата Й. Т. Щ. е изключителен собственик по давностно владение, считано от 1990 г. - 1991 г. досега, на западната част на избения етаж с площ от 60 кв. м. в жилищна сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място] от 2004 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от Смолянския окръжен съд след отстраняване недостатъка на исковата молба.

ОТМЕНЯ решение № 217 от 28.07.2023 г. по в. гр. д. № 273/2023 г. на Смолянския окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 154 от 22.03.2023 г. по гр. д. № 363/2022 г. на Смолянски районен съд е признато за установено по отношение на ответницата Р. Т. Щ.-С., че ищцата Й. Т. Щ. е изключителен собственик по давностно владение, считано от 1990 г. - 1991 г. досега, на тавански етаж с площ от 107 кв. м. в жилищната сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място] от 2004 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Смолянския окръжен съд в отменената част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: