Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е жалба на П. Б. С. срещу решение 3598 от 29.05.2014 г. по адм. д. 1915/2014 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от него жалба

срещу отказ, обективиран в писмо изх.Г-1604 от 30.01.2014г. на началник 01 сектор КПД и ОВ в отдел Пътна полиция на СДВР за връщане на свидетелството за управление на МПС с оглед изпълнение на разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Заявяват се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и небоснованост. Счита, че неправилно съдът се е позовал на подзаконовия нормативен акт Наредба I-157 от 1 октомври 2002 г . и чл. 190, ал. 2 от ЗДвП.

Съгласно чл. 413, ал. 1 НК влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. В присъдата по НОХД 1468/2010 г. на СГС, НО, 15 състав изрично е постановено, че наказанието "лишаване от право да се управлява МПС" започва да тече от влизане на присъдата в сила. Срокът на наказанието съгласно постановената присъда е изтекъл на 21.12.2013 г. и административният орган не може да тълкува този акт.

Процесуалният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че

издаденият административен акт е издаден при правилно приложение на закона чл. 190, ал. 2 от ЗДвП, тъй като наложеното наказание по НК не се изпълнява с влизане в сила на присъдата на 21.12.2011 г., а с изземване на...