Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика гр. В., срещу решение 1718 от 10.07.2014 г. на Административен съд (АС) гр. В., постановено по адм. д. 845/2014 г., в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) 031302125 от 11.11.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с решение 896/05.02.2014 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. В. относно установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер над 16 533.92 лв. и лихви за забава над 7882.29 лв.

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че в хода на ревизия по чл. 122 ДОПК правилно е изследван баланса на лицето след всяка една операция (плащане или получаване на парични средства), в резултат на което е установен недостиг на средства, респ. данъчна основа за облагане на доходите с неустановен източник. Счита, че ревизиращите органи правилно са изследвали въпроса, откъде лицето към конкретен момент е разполагало със средства за покриване на отрицателната разлика между разходи и приходи. Поддържа, че моментно е проследяването единствено за целите на формиране на паричния поток, докато облагането е извършено на годишна база на основание особения ред по чл. 122 ДОПК, който предвижда облагане на несъответствието на недекларираните доходи на лицето към съответен момент като отделен източник на доход по смисъла на чл. 17 ЗДДФЛ. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС и по същество на спора да потвърди РА в отменената част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата по касационната жалба Б. П. Д. от гр. В., ул....