О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 19

Гр. София, 24.01.2022 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 3851 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 245, ал. 3 ГПК.

Ответницата по касация П. П. О. е заявила искане да й се издаде обратен изпълнителен лист за сумата 2 127, 48 лв., събрана по изп. д.№ 216/2018 г. на ЧСИ с рег.№ 895.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна - касаторката Т. И. И., която е депозирала отговор чрез адвокат С. Л. от АК – В.. Възразила е срещу компетентността на ВКС да се произнесе по искането по чл. 245, ал. 3 ГПК. По съществото на искането счита, че молбата е неоснователна, тъй като след окончателното приключване на производството по делото е потвърдено задължението на П. П. О. да предаде владението върху помещение, разположено в съсобствения на страните двор, а задължението по чл. 59 ЗЗД е намалено с 200 лв. - от 840 лв. на 640 лв. Надвнесената разлика от 200 лв. е превела доброволно по банков път, за което представя вносна бележка от 04.03.2021 г. Лихви не се дължат, а таксите и хонорарите в изпълнителното производство не подлежат на връщане.

С последващо подадени молби П. П. О. признава факта на извършения от Т. И. И. превод на сумата 200 лв., но счита, че той е ирелевантен в производството по чл. 245, ал. 3 ГПК. Поддържа, че таксите и разноските подлежат на връщане съобразно изричния текст на посочената разпоредба, както и ТР № 4/2019 г. на ВКС, ОСГТК. След приключване на делото, въз основа на Заповед № 199 от 07.11.2019 г. на кмета на район „О.”, [населено място], спорният по делото...