О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№18

Гр. София, 24.01.2022 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 3851 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Касаторката Т. И. И. е заявила искане да се измени постановеното по делото Решение № 85/20 от 11.01.2021 г. по гр. д.№ 3851/2019 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. в частта за разноските.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна – ответницата по касация П. П. О., която е депозирала отговор чрез адвокат К. С. от АК – В.. Възразила е срещу допустимостта на молбата от гледна точка срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, както и поради липса на искания да бъдат изменени решенията на първата и въззивната интстанции в частите им относно разноските.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена по пощата в предвидения от закона срок от легитимирано за това лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:

Исканията по т. 1 и т. 2 от молбата са за изменение на решението на ВКС в частта, с която са изчислени разноските, направени от ищцата пред първата инстанция, включително за възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Искането е продиктувано от становището на ищцата, че й се следват 76, 19% от разноските и възнаграждението за защитата й пред РС – Варна както във връзка с иска по чл. 108 ЗС, така и във връзка с иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Това становище е неправилно. То не държи сметка за обстоятелството, че пред РС – Варна е претендирано присъждането на сумата 1 260 лв. по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а не 840 лв., какъвто е обжалваемия интерес пред ОС – Варна и пред ВКС. Това е причината, поради която пред първата инстанция, за разлика от производствата пред ОС и ВКС, за защитата по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за основателно направени са признати 50, 79% от разноските и възнаграждението по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, а не 76, 19%. Направените с Решение № 85/20 от 11.01.2021 г. по гр. д.№ 3851/2019 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. изчисления са точни (включително е съобразено, че за иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД ищцата е внесла 52, 40 лв. – държавна такса и такса превод – виж л. 58, абзац 1 от гр. д.№ 3851/2019 г., л. 6 от решението) и не е налице основание за изменение на решението в отговор на исканията по т. 1 и т. 2 от молбата по чл. 248 ГПК.

С т. 3 от молбата се претендира присъждането на възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА за процесуално представителство както по в. гр. д.№ 619/2019 на ОС – Варна, така и за процесуално представителство по в. гр. д.№ 2278/2017 на ОС – Варна. Съобразно т. 2 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК списъкът по чл. 80 ГПК, освен процесуална предпоставка за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските, очертава и пределите, в които страната търси ангажиране отговорността на насрещната страна посредством изброяването на всички разходи, които е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. Видно от представения в настоящото производство списък (л. 47 от гр. д.№ 3851/2019 г. на ВКС, ІІ г. о.) касаторката е заявила претенцията си да й се присъдят разноски за защитата по гр. д.№ 3851/2019 г. на ВКС, ІІ г. о. В списъка не се съдържа искане за присъждането на разноските нито по в. гр. д.№ 2278/2017 на ОС – Варна, нито по в. гр. д.№ 619/2019 на ОС – Варна. Ето защо, поради отсъствието на заявено пред ВКС искане за присъждане на разноски за защитата пред ОС – Варна, не е налице основание да бъде уважено искането по т. 3 от разглежданата молба.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. И. И. да бъде постановено изменение на Решение № 85/20 от 11.01.2021 г. по гр. д.№ 3851/2019 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване – чл. 248, ал. 3 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: