В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на осми февруари две хиляди и тринадесета година и в състав:

Председател: Иван М.Недев

Членове: Николай Дърмонски

Мина Топузова

при секретар А. К. ....................... и с участието

на прокурора Я. Г. .................. изслуша докладваното

от съдията Иван М. Н.. ...................................... наказателно

дело № 114/2013 год.

Производството е образувано като касационно по жалба от назначения защитник-адвокат на подсъдимия Ц. Д. Ш. с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на първоинстанционното производство – делото е разгледано в нарушение на процесуалните правила, независимо че своевременно е поискано съкратено съдебно следствие; на делото е даден ход без за това да е питан подсъдимия; въззивното дело е разгледано от незаконен състав, защото същият се е произнесъл по мярката за неотклонение, а датата на решението 26.ХІІ.2012г. не отговаря на действителната.

Искането е да се отменят решението на ОС-Плевен и присъдата на РС-Плевен и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на районния съд.

В озаглавеното „Писмени изложения”, представено в съдебното заседание защитата на подсъдимия навежда и доводи за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Съображенията в подкрепа на оплакването за нарушенията на районния съд са, че по искането за съкратено съдебно следствие няма произнасяне в законния срок, че няма уведомление за резултата по искането за поправка на протокола от съдебното заседание, че изводът на окръжния съд, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е несъществено е неправилен.

Прокурорът от ВКП е на становище, че искането на осъдения е неоснователно и следва да остане без уважение.

След преценка доводите и становищата на страните и проверка на материалите по делото ВКС, І-во н. о. намира:

В производство по Глава ХХVІІ – Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, чл. 371, т. 2 от НПК, с присъда № 262/1.VІІІ.2012г. по нохд 1957/2012г. на РС-Плевен, влязла в сила на 26.ХІІ.2012г. Ц. Д. Ш. е признат за виновен и осъден по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, чл. 58а, ал. 1 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК на 3(три) години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип за това, че в периода 30.ІІІ.-28.V.2012г. в Плевен, при продължавано престъпление извършил грабеж на бижута на обща стойност 3687, 50лв. от вратовете на М., Р., П., Д. и К.; осъден е да заплати на пострадалите равностойността на отнетите им със сила вещи, ведно със законните последици.

По въззивна жалба със съдържание, почти пълно подобие на настоящата „жалба” и „Писмени изложения” от същия назначен защитник-адвокат на подсъдимия е образувано внохд 663/2012г. на ОС-Плевен, което е приключило с решение № 281/26.ХІІ.2012г. С него първоинстанционната присъда е потвърдена.

При тези данни, очевидно производството не е касационно, защото са налице влезли в сила съдебни актове, но настоящата „жалба”, следва да се третира като искане за възобновяване на наказателното дело и в производство по Глава ХХХІІІ от НПК подлежи на разглеждане.

Постъпила е във ВКС на 21.ХІІ.2012г. с вх. № 2726, т. е. в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК и поради това е допустима. В този срок са и наведените след това в представените и приети в съдебното заседание на 8.ІІ.2013г. „писмени изложения” доводи за касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, поради което и те подлежат на обсъждане.

Тя („жалбата”) обаче е неоснователна.

Поддържаното за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при даване ход на делото пред първата инстанция е, най-малко – некоректно. Първо защото това действие е извършено в присъствието на защитника на подсъдимия, който е и изготвил искането за възобновяване на делото, второ – защото липсват и данни той (подсъдимият) да е бил ограничен в правото си да изрази становище по хода на делото в това заседание, като по-късно изрично е заявлението му делото да се разгледа именно в това съдебно заседание, независимо от спазване или – не на сроковете по НПК и трето – защитата не сочи кои негови или на другиго процесуални права са ограничени.

Това оплакване е абсолютно неоснователно.

Несъмнено, че при датиране на въззивното решение е допусната техническа грешка, която с нищо не уврежда/ограничава права и интереси на осъденото лице, поради което и не може да се приеме, че това е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК. От писмо, изх. № 4431/27.ХІ.2012г. на ОС-Плевен на л. 60 от нохд 1957/2012г. на РС-Плевен се вижда, че въззивното решение е постановено не по-късно от 27.ХІ.2012г.

Неоснователен е и доводът, че делото е разгледано от незаконен състав – чл. 29, ал. 1, б.„г” от НПК има предвид участие на съдия, постановил определение, с което се взема, потвърждава, изменя или отменя мярка за неотклонение задържане под стража в

досъдебното производство

, а не въобще.

Както е посочено по-горе, поддържаните оплаквания пред касационния съд, са предмет и на въззивната жалба. Обсъдени са и са посочени основанията, поради които не се възприемат за основателни. Изводите на съда са правилни и законосъобразни, съответстват на смисъла на закона и практиката по приложението му.

Не е съществено процесуално нарушение буквалното неспазване на чл. 370, ал. 4 от НПК, особено когато заседанието по изслушване на страните не е насрочено като такова. Законът не забранява в производството по Глава ХХVІІ от НПК да участват пострадалите като частни обвинители и граждански ищци. Напротив, в чл. 371, т. 1 от НПК тези страни са посочени.

Неоснователни са и доводите за нарушения на материалния закон – чл. 58а и чл. 66 от НК, които по съществото си касаят и третото касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание.

Същото е определено при спазване правилата на чл. 54 от НК и условията по чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а от НК в размер на 4(четири) години и 6(шест) месеца лишаване от свобода, намалено с 1/3 на 3(три) години лишаване от свобода. Правилни са изводите на съда, че в случая не са налице основания за прилагане на чл. 55 от НК. С основание деянията на осъдения са преценени като такива с висока степен на обществена опасност, които водят до същия извод за личността му – касае до нагла и дръзка агресия спрямо шест беззащитни жени в непродължителен период от време с отнемане на вещи на немалка стойност – бижута за общо 3687, 50 лв.

Правилен е и изводът, че в случая няма място за условно осъждане. Поправянето и превъзпитанието на осъдения е възможно само чрез ефективно изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода.

По тези съображения и аргумент за обратното на чл. 425, ал. 1 от НПК ВКС, І-во н. о.

РЕШИ:

Оставя без уважение искането на осъдения Ц. Д. Ш. за възобновяване на нохд № 1957/2012г. на РС-Плевен.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: