О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 11

София, 24.01.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 4894 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. К. Т. срещу определение № 3469/01.10.2021 г. по ч. гр. д. № 2086/2021 г. на Варненския окръжен съд, поправено с определение № 4006/10.11.2021 г. по същото дело.

С обжалваното определение е потвърдено определение № 264613 от 03.06.2021 г. по гр. д. № 876/2021 г. на Варненския районен съд, с което на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба вх. № 265653/25.01.2021 г. на Т. К. Т. срещу ОСЗ-Долни чифлик и производството по делото е прекратено.

Съдът е приел, че исковата молба е нередовна. След три нейни уточнения предмет на предявения иск е претенция за изпълнение на решение на ОСЗ от 30.11.2020 г. относно правото на обезщетяване с равностойна по качество и разположение земя в границите на населеното място – [населено място], В. област, с което да приключи процедурата по възстановяване на собственост върху земя с площ от 3, 180 дка. Прието е, че претенцията на ищеца за определяне на обезщетение за имот, невъзстановен в реални граници, е в предмета на образуваното и неприключило производство по ЗСПЗЗ пред съответната ОСЗ. Избраният път на защита чрез установителен иск по общия исков ред е неприложим.

В частната касационна жалба е проследено развитието на административното производство по подаденото заявление № 1255 от 15.05.1992 г. за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ върху имот с площ от 3, 180 дка, попадащ в рамките на регулационния план на [населено място]. Посочено е, че въпреки наличието на незастроени урегулирани поземлени имоти, попадащи в границите на бившата нива, с решение 1699/11.06.2020 г. ОСЗ отказала възстановяване на собствеността в реални граници. Жалбоподателят счита, че е проявена недобросъвестност от служителите, които са се произнасяли по заявлението за възстановяване на собствеността. При прекратяване на исковото производство двете съдебни инстанции не обсъдили доказателствата по делото и по-конкретно - за искано още през 2014 г. обезщетение с равностоен имот в регулация, с което да приключи процедурата по възстановяване на собствеността. Въззивният съд не разгледал оплакванията в жалбата, че подадената искова молба е ясна и редовна, а указанията на районния съд за оставянето без движение са ненужни и въвеждащи в заблуждение. И двете инстанции не съобразили, че в имота с площ от 3, 180 дка има няколко незастроени части, обособени с ПУП като самостоятелни парцели, които могат да бъдат възстановени. Ответникът ОСЗ, респ. общината, следвало да представят доказателства за придобито право на собственост за всеки от тези парцели, при обосновано съмнение, че не всички имоти се владеят на законно основание. Не било представено протоколно решение № 3/20.02.2009 г. на назначената комисия със заповед № РД-09-253/01.09.2008 г. на директора на ОД-Земеделие В. за определяне на държавните и общински имоти в регулация, за да се предотврати намерението на чиновниците да определят като обезщетение изоставени безплодни ниви по деретата в землището.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите:

1. Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост;

2. Следва ли съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна /чл. 7, ал. 1, изр. 2 ГПК/, за състезателно начало и предоставена възможност страните да посочат фактите, на които основават исканията си и да ги доказват;

3. Допустимо ли е при обосновано предявен иск съдът да остави исковата молба без движение, след което да даде в разпореждането си неправилни указания на ищеца и след тяхното изпълнение да прекрати делото;

4. При допуснато от първата инстанция процесуално нарушение във връзка с доклада по делото, на което се е позовала страната, длъжен ли е въззивният съд да даде указания за разпределение на доказателствената тежест, ангажиране на съответните доказателства, в зависимост от въведените твърдения в исковата молба и оспорванията на ответника;

5. Влиза ли имот във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, ако е поискано възстановяване на собствеността;

6. Земеделски земи ли са тези, които се намират в границите на урбанизираните територии;

7. Може ли да се изготви нов ПУП, за да се стигне до обособяване на самостоятелен парцел;

8. Нарушено ли е правото ни на притежание на недвижима собственост, причинено от изготвени от кметството неистинска скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ.

Ответникът в производството ОСЗ-Долни чифлик, офис Бяла, оспорва частната жалба. Счита, че жалбата е преждевременно предявена, срещу въззивно определение, което не е било поправено по реда на чл. 247 ГПК към момента на подаване на жалбата. Освен това счита, че не са налице основанията по чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция. Частната касационна жалба не е преждевременно подадена, тъй като с постановяването на определение № 4006/10.11.2021 г. по ч. гр. д. № 2086/2021 г. на Варненския окръжен съд за отстраняване на очевидната фактическа грешка, то става едно цяло с основното определение № 3469/01.10.2021 г., което е предмет на обжалване и което вече е с правилен диспозитив.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Поставените въпроси не отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, т. е. те не са обуславящи по смисъла на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Първият въпрос е за правния интерес от установителен иск за собственост, какъвто обаче в случая не е предявен, т. е. въпросът излиза извън обстоятелствата по настоящото дело. С установителния иск за собственост ищецът иска да установи едно съществуващо право на собственост, което се намира в неговия патримониум. В настоящия случай ищецът не твърди такова право да съществува, напротив, той иска от съда да задължи административния орган да приключи процедурата по възстановяване на собствеността чрез определяне на имотно обезщетение по чл. 10б, ал. 2 ЗСПЗЗ, при това с конкретни имоти, които се намират в границите на населеното място. Установителен или осъдителен иск за собственост на земеделски земи може да се проведе едва след приключване на процедурата по възстановяването им, но не и преди това. Вторият въпрос е за правни принципи – за съдействието на съда за изясняването на фактите по делото, както и за състезателното начало. Въпросът е твърде общо поставен, без връзка с настоящото дело, още повече като се има предвид, че тези принципи влизат в действие при един допустим процес, а точно това условие е отречено от съда с преграждащите определения, които са предмет на частната касационна жалба. Третият въпрос съдържа предпоставки /ясна искова молба и неясни указания на съда/, каквито в случая не са налице. Съдът е оставил исковата молба без движение единствено с цел да установи дали е сезиран с допустим иск, или се обжалва административен акт – решение на ОСЗ от 30.11.2020 г., при което производството е по друг ред. Уточнението се е налагало поради това, че ищецът не прави разграничение между исково и административно производство. Дори и при следващите уточнения такова разграничение не е направено – последно ищецът е искал от съда „да бъде постановено ОСЗ-Долни чифлик да изпълни собственото си решение № 1699/30.11.2020 г., като приключи процедурата по възстановяване на земя от 3, 180 дка“. Съдът не разполага с такива правомощия в едно исково производство. Останалите въпроси № 4, 5, 6 и 7 отново не са свързани с проблема, който се поставя в частното производство – дали съдът е сезиран с допустима искова молба. Тези въпроси касаят процесуалноправни и материалноправни проблеми, които биха се поставили едва когато съдът е сезиран с редовна искова молба и следва да обезпечи правилното протичане на съдебния процес и правилното прилагане на материалния закон. В случая съдебното производство не е достигнало до тази фаза, то е прекратено поради нередовност на исковата молба, затова тези въпроси няма как да бъдат поставени.

При този изход на делото на ответника следва да се определи възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3469 от 01.10.2021 г. по ч. гр. д. № 2086/2021 г. на Варненския окръжен съд, поправено с определение № 4006/10.11.2021 г. по същото дело.

ОСЪЖДА Т. К. Т. от [населено място], „Св.Кв.К. и Е.“, п. к.21-21, да заплати на ОСЗ-Долни чифлик сумата от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: