чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане подадено от Р. Х. Р., чрез процесуалния му представител, за отмяна, на основание чл. 239, т. 2 от АПК

, на влязло в сила решение 3496 от 12.03.2014 г. постановено по адм. дело 10762 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение.

В искането се излагат подробни съображения по съществото на спора, представляващи по същество касационни доводи за отмяна на съдебния акт. Сочи се, че съдебният състав на ВАС избирателно и превратно е тълкувал данните установени по време на първоинстанционното производство. Приложил е презумпцията за виновност, а не за невиновност на служителя. От събраните в първоинстанционното производство доказателства е безспорно установено, че той не е извършил нарушенията, за които е дисциплинарно уволнен. Прави се искане решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на ВАС.

О. Д. на А. М., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на искането. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че искането е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК

, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на отмяна съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК . Разгледано по същество искането е неоснователно. С

решение 3496 от 12.03.2014 г. постановено по адм. дело 10762 по описа за 2013 г., ВАС, тричленен състав, е отменил решение 3923 от 12.06.2013 г. постановено по адм. дело 2524 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град, отхвърлил е жалбата на Р. Х. Р. срещу заповед 8382 от 05.10.2013 г. на директора на А. М. и е осъдил Русков да заплати на А. М. направени по делото разноски.

Отмяната на влезли в сила съдебни актове, предвидена в АПК

, е извънреден способ за защита. Поради това, че чрез този способ се засяга стабилитета на влезли в сила решения, определения и разпореждания на съда по административни дела, законодателят изрично и изчерпателно е формулирал всички основания за отмяна, сроковете при които е допустимо да се възбуди съдебното производство, както и лицата, притежаващи активна процесуална легитимация да искат извънинстанционна защита. Съгласно чл. 239, т. 2 от АПК

влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Установяване по надлежен ред означава посочените в чл. 239, т. 2 от АПК обстоятелства да са установени с влязла в сила осъдителна присъда.

В настоящето производство Р. Х. Р. иска отмяна на влязлото в сила решение на ВАС, на основание чл. 293, т. 2 от АПК. В искането не се твърди и към него не са представени доказателства за наличие на отменително основание по чл. 239, т. 2 от АПК

. Изложените съображения за неправилност на влязлото в сила съдебно решение не могат да доведат до отмяната му . Предвид посоченото искането се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

При този изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, Р. Х. Р. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 300, 00 лв. (триста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 от АПК

, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Р. Х. Р. за отмяна, на основание

чл. 239, т. 2 от АПК

, на влязлото в сила решение 3496 от 12.03.2014 г. постановено по адм. дело 10762 по описа за 2013 г. на ВАС, тричленен състав.

ОСЪЖДА Р. Х. Р., с адрес гр. С., бул. България 175, да заплати на А. М. разноски по делото в размер на 300, 00 лв. (триста лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Я./п/ П. Н./п/ Д. М./п/ К. А.

К.А.