Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Я. П. Д., гр. В., м. Траката, ул. 7-ма, 55 срещу решение 1106 от 14.05.2014г на Административен съд /АС/ гр. В., постановено по административно дело 2567/2013 г. Претендира се неправилност на съдебния акт на всички основания по чл. 209 т. 3 от АПК. На първо място се твърди, че АС гр. В. е направил неправилен и необоснован извод за валидност при компетентност за налагане на Донев на процесната принудителна административна мярка /ПАМ/. Излага се, че нормите, регламантиращи компетентността при налагане на ПАМ са императивни и не могат да се тълкуват разширително. В случая не били представени доказателства както за материална, така и за териториална компетентност, което обосновавало извод за нищожност на наложената ПАМ. На следващо място се въвеждат възражения за неправилност на съдебното решение и в частта, в която съдът е отхвърлил предявените искове от Донев за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 62лв и неимуществени вреди в размер на 1000лв, като се сочи, че правното основание за претендираните обезщетения се намира в нормите на чл. 203 ал. 1 от АПК във вр. с чл. 204 ал. 2 от АПК във вр. с чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 52 от ЗЗД във вр. с чл. 55 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Адв. Левашка излага допълнителни аргументи относно елементите от фактическия състав на отговорността, като основно твърди, че след като по силата на чл. 168 ал. 1 от Закона за движение по пътищата носители на публична власт могат да бъдат и длъжностни лица определени от частноправни субекти, то при постановяване на нищожен акт, същите носят и отговорност по реда на чл. 205 от АПК. Претендира разноски по делото.

В съдебно заседание Я. Д.,...