Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 1060 от 22.12.2017 г. на Административен съд – София област, постановено по административно дело № 507/2017 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № РД-01-900 от 07.04.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която е анулиран резултатът на И. Г. И. от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, категория „В“ и „М“ съгласно протокол № 356 от 08.02.2016 г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – София към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“.

Касационният жалбоподател, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 54 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждане на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38). Не е отчел, че в чл. 56, т. 5 от Наредба № 38 изрично е предвидено правомощието на изпълнителния директор да анулира резултата от изпита за придобиване на правоспособност, когато се установи, че е решен тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията на чл. 38, ал. 2 от Наредба № 38, но е предоставен за решаване от друг кандидат. Неправилно съдът е тълкувал и приложил материалния закон. Иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на И. Г. И.. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – И. Г. И., в представен писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Претендира...