Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, подадена чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 671 от 28.11.2016 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по административно дело № 757/2016 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № РД-01-925 от 08.04.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която е анулиран резултатът на С. Д. Б. от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, категория „В“ съгласно протокол № 155 от 31.03.2015 г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Враца към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“.

Касационният жалбоподател, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че съдът не е отчел, че в чл. 56, т. 5 от Наредба № 38 изрично е предвидено правомощието на изпълнителния директор да анулира резултата от изпита за придобиване на правоспособност, когато се установи, че е решен тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията на чл. 38, ал. 2 от Наредба № 38, но е предоставен за решаване от друг кандидат. Неправилно съдът е тълкувал и приложил и чл. 53а, ал. 4 от Наредба № 38. Иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на С. Д. Б., Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – С. Д. Б., не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че с доклад рег. № 11-05-2848/06.04.2016 г. главен експерт в отдел „Водачи и безопасност на движението“ е информирал изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за резултатите от извършен преглед на видеозаписа от теоретичния изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, проведен на 31.03.2015 г. – протокол № 155, който установява, че кандидат № 15 С. Д. Б. и кандидат № 17 П. К. С. разменят изтеглените от тях изпитни тестове. Предложено е да бъдат анулирани резултатите от проведените теоретични изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Въз основа на констатациите от доклада е издадена процесната заповед.

В хода на съдебното производство органът е представил видеозапис от изпита на 31.03.2015 г. на електронен носител; схема на разположение на кандидатите в залата; изпитния лист на Б.; методика за провеждане на изпитите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, утвърдена от изпълнителния директор на агенцията.

Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при непълни фактически основания за издаването на акта и в нарушение на материалния закон. Изложил е мотиви, че дори да се приеме, че действително е установена размяна на изпитните тестове между Б. и С., то не са констатирани действията на двамата кандидати след размяната. Няма данни кой от тях какъв тест е решавал и какъв тест е представил за проверка. За да е налице хипотезата на чл. 56, т. 5 от Наредбата е необходимо лицето да е решило тест, предоставен на друг кандидат.

Въз основа на това съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменил. Решението е неправилно.

Разпоредбата на чл. 152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) оправомощава министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредба да определи условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. В изпълнение на това правомощие е приета Наредба № 38.

По делото не е извършен оглед на представения видеозапис, Независимо от горното обаче, доколкото фактът на еднократната размяна на тестовете между Б. и С. в началото на изпита, не се оспорва от Б., то горното не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила. От друга страна фактът на размяната е установен с представения доклад от 06.04.2016г., - официален документ, който не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК, нито неговите констатации са оборени от Б.. Напротив в жалбата си до съда, той не отрича този факт като твърди, че същият не е достатъчен за да обоснове наличие на предпоставките в Закон за анулиране на теоретичния му изпит, доколкото не е установено, кой тест е предал Б. при приключване на изпита.

Целта на осъществявания контрол чрез камерите за видеонаблюдение е да се допуснат до практически изпит само тези кандидати, които законосъобразно са издържали теоретичния изпит. Правомощието на изпълнителния директор за контрол не е времево ограничено до провеждане на практическия изпит. Разбира се, въпрос на добра администрация е своевременното осъществяване на контрол, но извършването на контрол след провеждането на практическия изпит само по себе си не е нарушение на материалноправна норма. То не е и несъответно на целта на закона, защото основната цел на провеждания изпит е правото за управление на моторно превозно средство да бъде предоставено само и единствено на лица, които са издържали – сами и без използването на нерегламентирана чужда помощ, теоретичния изпит, защото това е законовата гаранция за упражняване на дейността, която по принцип е източник на повишена опасност.

Съгласно разпоредбата на чл. 56, т. 5 от Наредба 38/2004г. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, за когото се установи, че е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38, ал. 2, но предоставен за решаване от друг кандидат. Нормата на чл. 38, ал. 2 от Наредбата предвижда, че теоретичните изпити се провеждат чрез решаване на тест на хартиен или на електронен носител (електронен тест), като резултатите от тях се отчитат по електронен начин. Тестовете за различните категории обхващат само темите за съответната категория. Тестът на всеки кандидат е индивидуален и обозначен с уникален номер. Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че размяната на изпитните тестове преди решаването им, обосновава извод за наличие на предпоставките на чл. 56, т. 5 от Наредбата. Доколкото този факт не е бил оспорен или опроверган от жалбоподателя в първоинстанционното производство, то настоящата съдебна инстанция приема същия за доказан.

Видно от изложеното по делото е надлежно установено извършеното от ответника по касация нарушение – решаването на тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията на чл. 38, ал. 2 от Наредба № 38, но е предоставен за решаване от друг кандидат. В хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът му мотивиран съобразно изискванията на закона и е съответен на материалния закон и на неговата цел. Това прави обжалваното решение неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което жалбата на Б. бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на спора основателна се явява претенцията на пълномощника на касатора за присъждане на разноски по делото, с оглед на което ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 24 от Наредбата да заплащане на правната помощ да заплати на касатора разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 671 от 28.11.2016 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по административно дело № 757/2016 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Д. Б. срещу Заповед № РД-01-925 от 08.04.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“

ОСЪЖДА С. Д. Б. от [населено място] да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. С., 100 (сто) лева разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.