О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5098

Гр. София, 07.11.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Н. ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 4884 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 13511 от 31.07.2023 г., подадена от Т. П. Д. чрез адвокат Т. П.-П. от АК – Б. срещу въззивно Решение № 779 от 30.06.2023 г. по в. гр. д.№ 718/2023 г. на Окръжен съд – Бургас.

Ответникът по жалбата Д. Н. Д. е депозирал отговор чрез адвокат П. В. от АК – Б.. Поддържа, че липсват основания за допускане на касационното обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:

Въззивното решение е обжалвано в частта, с която (след частично отменяване на Решение № 2384 от 28.10.2022 г., поправено с Решение № 423 от 24.02.2023 г., постановени по гр. д.№ 7939/2021 г. на Районен съд – Бургас) на основание чл. 348 ГПК на публична продан е изнесен допуснат до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с предназначение жилище-апартамент, на едно ниво, с площ 96,59 кв. м., състоящ се от две спални, дневна, кухня, трапезария, баня, тоалетна и антре, с адрес: [населено място], [улица], ет. 4, ап. ляв, при посочени граници, ведно с прилежащото избено помещение № 90, с площ 4 кв. м. и 0,60 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор ****, с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, която е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с пазарна стойност 155 140 лева, като получената от публичната продан сума да се разпредели по равно между съделителите Т. П. Д. и Д. Н. Д..

Съобразено е, че с влязло в сила Решение № 637 от 06.04.2022 г. е допусната делба между Д. Н. Д. и Т. П. Д. върху процесния недвижим имот при квоти по 1/2 идеална част за всеки от съделителите. Всяка от страните е претендирала възлагане на жилището. От заключението на СТЕ е установено, че имотът е неподеляем; определена е пазарната му стойност в размер на 155 140 лв. С влязло в сила решение, след прекратяване на гражданския брак между страните упражняването на родителските права по отношение на родените от брака им ненавършили пълнолетие деца П. и Д. са предоставени на майката. В утвърденото с бракоразводното решение споразумение страните са се съгласили ползването на семейното жилище – процесния апартамент, да се предостави на Т. Д. до навършване на пълнолетие на детето Д., родено 2013 г. По делото е установено, че освен дела в процесния имот съделителката притежава още три апартамента: два в [населено място] и един в [населено място], последният – с площ 38 кв. м., който е придобит от нея след прекратяване с развод на брака й с Д. Д.. Съгласно справка от Агенция по вписванията от 03.10.2022 г. Д. Д. не притежава собственост върху недвижим имот за жилищни нужди.

От правна страна е прието, че процесното жилище е неподеляемо; съсобствеността върху него е възникнала в резултат на прекратена с развод СИО. На съделителката Т. Д. са възложени за упражняване родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца, родени от брака. Към приключване на устните състезания пред въззивния съд (релевантен момент съобразно задължителните указания по т. 5 на ТР № 1 от 19.05.2004 г., постановено по тълк. д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК) и двете деца не са навършили пълнолетие. Независимо от това е налице пречка за възлагане процесното жилище на съделителката, тъй като тя притежава в изключителна собственост друго жилище в [населено място], както и две жилища в [населено място]. Тъй като никоя от страните не отговаря на императивно визираните в чл. 349, ал. 1 ГПК предпоставки за възлагане на имот - бивша СИО, съсобствеността следва да се прекрати чрез изнасянето му на публична продан. Новата законодателна уредба поставя за правило извършването на делбата на неподеляемо жилище чрез публична продан, а като изключение – възлагане, но само в изрично посочени в закона случаи; изключенията не могат да се тълкуват разширително.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса „Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет по делото, като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, подкрепящи защитните тези на страните, и изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството?“ с довод, че е налице противоречие с практиката на ВКС: Решение № 134 от 30.12.2013 г. по търг. д.№ 34/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 75 от 10.06.2016 г. по търг. д.№ 1608/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 94 от 13.09.2016 г. по търг. д.№ 3768/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 161 от 04.10.2016 г. по търг. д.№ 2220/2015 г. на ВКС, ІІ т. о. и Решение № 202 от 25.01.2018 г. по търг. д.№ 1826/2016 г. на ВКС, І т. о.

Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставеният в изложението въпрос е обсъждан в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се приема, че въззивният съд, в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК, е длъжен да обсъди относимите към спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като посочи кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, както и да разгледа въведените от страните доводи и възражения, относими към спорното право. В случая действията на въззивния съд съответстват на така формираната практика, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд, след преценка на всички релевантни факти, е квалифицирал възлагателната претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК, в хипотезата на прекратена с развод СИО. Обсъдено е съществуването на материалните предпоставки за възлагане, въведени в посочената норма, от чието кумулативно наличие зависи уважаването на претенцията, и е направен извод за липса на законовите условия за възлагане. Съобразено е, че възлагане не може да се извършва при други, непосочени в чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК хипотези. Влязлото в сила решение, с което се утвърждава споразумение между съпрузите по бракоразводно дело, в което семейното жилище се предоставя за ползване на един от съпрузите, не е пречка нито за допускане, нито за извършване на делба на това жилище. Няма колебание в практиката на ВКС, че предметът на иска за делба на съсобствена вещ (бивше семейно жилище) е различен от предмета на съдебното решение, с което съдът е определил по реда на чл. 56 СК кой от бившите съпрузи да ползва семейното жилище или е утвърдил споразумение по брачното дело, с което страните доброволно уреждат този въпрос. Липсата на идентичност в делата дава възможност за разглеждане на иск за делба на съсобственото жилище, въпреки че ползването му е предоставено на единия от съпрузите в брачния процес. Ползването на семейното жилище от единия съпруг въз основа на утвърдено споразумение с бракоразводното решение трае във времето до настъпване на нов юридически факт, какъвто би могъл да бъде ликвидирането на съсобствеността, включително посредством извършването на публична продан.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката. Делбата е извършена при съобразяване с разпоредбите, включени в Глава двадесет и девета “Съдебна делба” от Гражданския процесуален кодекс. Изводът за липса на предвидените в чл. 349, ал.1 ГПК предпоставки за възлагане на имота и за извършване на делбата по реда на чл. 348 ГПК са законосъобразни и съответни на практиката на ВКС със задължителен и незадължителен характер, формирана във връзка с тълкуването и прилагането на тази разпоредба.

С оглед настоящото произнасяне касаторката следва да заплати на ответника по касация разноските, които е направил за защитата му пред ВКС съгласно представения списък и ДПЗС – сумата 500 лв., представляваща договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение (л. 14 и 15).

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 779 от 30.06.2023 г. по в. гр. д.№ 718/2023 г. на Окръжен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Т. П. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. Д. сумата 500 (петстотин) лева – разноски за защитата му пред ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: