Производството е образувано по реда на чл. 160 ал. 6 ДОПК, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявана от Д. И. К., срещу решение №4661 от 11.07.2017 г., постановено по адм. дело №9778 по описа на Административен съд София град за 2016 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт №Р-22220315009238–091-001 от 07.06.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение №1462 от 24.08.2016г. на Директора на дирекция ОДОП София. Касаторът поддържа незаконосъобразност на постановеното решение на всички основания по чл. 208 т. 3 от АПК. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е изпълнил задължението си относно разпределение на доказателствената тежест между страните. По този начин е затруднил организирането на защитата на ревизираното лице, както създал неяснота относно необходимите доказателства свързани с изясняването на поставения за разглеждане правен спор. Липсата на произнасяне относно тежестта на доказване е причина жалбоподателят да има пропуски в процеса на доказване, които са повлияли върху изводите на съда за законосъобразност на ревизионния акт. Съдебният състав, според касатора, не е положил дължимата грижа, във връзка с необходимостта от даване на указания на страните, което е негово служебно задължение вменено му по АПК. Допуснатото от съда нарушение на съдопроизводствените правила, е станало причина фактическата обстановка по спора да остане неизяснена, а това е основание решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от състав на съда.

Оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е явно необосновано. Отказаното право на данъчен кредит по процесните фактури, се базира изцяло на предположения и догадки, което е недопустимо. Фактите в ревизионното производство е необходимо да бъдат установени безспорно и въз основа на тях, както ревизиращите органи, така...