О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2137София, 29.07.2024 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1846/2023г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество „Евроинс” АД, [населено място] срещу решение № 875 от 26.06.2023 г. по гр. д. № 3359/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, І-5 състав решение № 263005 от 22.09.2022 г. по гр. д. № 3967/2018 г., предявеният от Е. Р. П. от [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от травматични увреждания, получени в резултат на пътно-транспортно произшествие от 02.01.2018 г., е уважен за сумата 15 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.02.2018 г. до окончателното й изплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че отговорността му за заплащане на претендираното застрахователно обезщетение не следва да бъде ангажирана, тъй като по делото не е категорично доказано виновно и противоправно поведение на застрахования при него водач на лекия автомобил, причинил процесното пътно-транспортно произшествие. Според касатора, въззивният съд неправилно е допуснал изслушването на повторна автотехническа експертиза, без да има основания за това и е кредитирал именно нейното заключение, основано единствено на показанията на свидетеля В. А., а не е кредитирал заключението на първоначалната експертиза, изготвена от същото вещо лице, което е в противоположен смисъл. Освен това, като процесуално нарушение определя отказа на въззивния съд да допусне очна ставка между изслушаните по делото двама свидетели, предвид противоречието в показанията им. В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и за това, че решаващият състав не е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и всички правнорелевантни факти, като изгради свои самостоятелни констатации и правни изводи.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Въз основа на какви критерии съдът може да кредитира едни свидетелски показания и да не кредитира други; Трябва ли съдът в решението да обсъди всяко доказателство – писмени и устни поотделно и в тяхната съвкупност; Трябва ли правните изводи на съда да кореспондират със събраните доказателства по делото и да бъдат обосновани, логични, последователни и непротиворечиви; 2. Следва ли съдът при наличие на събрани взаимно противоречащи си доказателства и с оглед изясняване на фактическата страна на спора, да уважи доказателственото искане на страна в процеса за отстраняване на противоречия в събраните доказателства, респективно по свой почин да изясни фактическата страна на спора чрез съответните правни способи, които намери за добре в конкретния случай; 3. Следва ли съдът да счете изготвена по делото САТЕ, за чието изготвяне са ползвани свидетелски показания от друго производство, за пълна, точна, непротиворечива и компетентно изготвена, както и да се позове изцяло на същата САТЕ при формулиране на мотивите на поставеното решение“.

По отношение на така поставените въпроси се твърди противоречие с практиката на ВКС – решение № 56 от 21.07.2022 г. по т. д. № 400/2021 г. на II т. о., решение № 65 от 12.03.2018 г. по гр. д. № 2589/2017 г. на IV г. о. и решение № 21 от 03.08.2022 г. по гр. д. № 3994/2021 г. на I г. о.

Ответницата по касация – Е. Р. П. от [населено място] – не заявява становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от Е. Р. П. срещу Застрахователно дружество „Евроинс” АД иск по чл. 432 ал. 1 КЗ, въззивният съд не е споделил извода на първата инстанция, че не е доказано противоправно поведение от страна на застрахования при ответника водач. Предвид релевираното във въззивната жалба оплакване, че заключението на автотехническата експертиза, на което е основана преценката на първостепенния съд за механизма на процесното произшествие, не е съобразено с показанията на един от разпитаните по делото свидетели – св. В. А. (изготвено е преди разпита му), решаващият състав е допуснал изслушването на повторна автотехническа експертиза. Съобразно заключението на същата, в която са взети предвид показанията и на този свидетел, причина за настъпилото произшествие е поведението на застрахования при ответния застраховател водач на лек автомобил „Мерцедес“ (свидетеля Я. С.), който е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 31, ал. 7, изр. 1 ППЗДвП и чл. 47 ЗДвП, като не е спрял на светофара, светещ с червена светлина, и навлязъл в кръстовището без да пропусне автомобила на ищцата, който е бил навлязъл в кръстовището при зелен сигнал на светофара и е преминал през него, когато за автомобилите, които се движели с предимство (т. е. и за автомобила на свидетеля), вече е светнал червен сигнал на светофара. С оглед на това, въззивният съд е приел, че е налице основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, застраховало гражданската отговорност на виновния за произшествието водач.

За претърпените от ищцата болки и страдания решаващият състав е счел за справедливо обезщетение в размер на 15 000 лв. и е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер 100 000 лв. Като обстоятелства, релевантни за преценката относно обема на неимуществените вреди е взел предвид: броя, вида и тежестта на причинените на ищцата телесни увреждания – контузия в челната област на главата, мозъчно сътресение със загуба на съзнание без отпадна неврологична симптоматика; продължителността на лечебния и възстановителния период – 3 дни болничен престой за консервативно симптоматично лечение; констатирания един месец след травмата дискоординационен синдром и брадипсихия, който е проява на посттравматичен церебрастен синдром и според вещото лице проявите му може да траят от няколко месеца до няколко години; интензитета на търпените от ищцата болки и страдания – най-интензивни през първите дни от увреждането, постепенно отслабващи в резултат на терапията; възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 36 години; липсата на допълнителни негативни психични изживявания /освен болките от нараняванията/ и пълното възстановяване на ищцата; обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното събитие.

На основание чл. 497, ал. 1 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ, върху обезщетението за неимуществени вреди е присъдена и законна лихва за забава от датата, на която претенцията е заявена пред застрахователя – 15.02.2018 г., до окончателното му изплащане.

Като неоснователно е счетено направеното от ответника възражение за съпричиняване.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Поставените от касатора въпроси не могат да бъдат преценени като обусловили изхода на конкретното дело, в какъвто смисъл са разясненията в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Всичките въпроси са свързани с обосноваността на съдебния акт и по-конкретно с преценката на събраните по делото доказателства – заключенията на автотехническата експертиза и на показанията на разпитаните по делото свидетели. По своята същност обаче същите представляват оплаквания за процесуални нарушения, които са основание за самото касационно обжалване, а не за допускането му.

Отделно от това, поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е и недоказано. Посочената от касатора практика на ВКС е неотносима към поставените въпроси. И трите решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, касаят общо задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи. Въпросите обаче са основани на твърдението, че събраните доказателства са „взаимно противоречащи си“ и че съдът неправилно е кредитирал показанията на единия от свидетелите и е възприел повторното заключение на автотехническата експертиза, а не е изяснил по свой почин фактическата страна на спора.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 875 от 26.06.2023 г. по гр. д. № 3359/2022 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: