Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от Р. П., срещу Решение № 3936 от 12.06.2017 г. по адм. дело № 10201/ 2016г. по описа на Административен съд София-град. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22222516000992-091-001/15.06.2016 г., издаден от Й. М. - орган, възложил ревизията и П. Ц. Н. - ръководител ревизията, поправен с Ревизионен акт за поправка № П-22222516111260-003-001/20.06.2016 г. и РА за поправка № П-22222516113736-003-001/24.06.2016 г., потвърдени в обжалваната част с Решение № 1537/02.09.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, гр. С.. Твърди се неправилност на съдебният акт, поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, материалният закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Иска се отмяната му с присъждане на разноски по делото.

Ответникът – Дирекция „ОДОП“, гр. С., при ЦУ на НАП, сочи чрез юрк. Н. доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като установи, че процесната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт, прецени същата за допустима, а по същество – неоснователна.

Предмет на оспорване по делото е РА, с който на [фирма] не е възстановен ДДС в размер на 27343, 13 лв. по реда на чл. 92, ал. 1. т. 4 от ЗДДС, като в процедурата по приспадане или възстановяване са включени данъчните периоди: м. 10, м. 11 и м. 12.2015 година. Дружеството е регистрирано като клон на чуждестранно юридическо лице, последното съществуващо по законите на Великобритания. За...