О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5331

гр. София, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 4894/2023 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Е. И., чрез неговия пълномощник адв. И. Т., срещу въззивно решение № 164 от 08.06.2023 г. по в. гр. д. № 153/2023 г. на Окръжен съд – Шумен, с което е потвърдено решение № 75 от 01.02.2023 г. по гр. д. № 1250/2022 г. на Районен съд – Шумен, в частта, с която е отхвърлено предявеното от касатора срещу С. И. А. искане по чл. 30, ал. 1 ЗН, прието за разглеждане, като възражение, по реда на чл. 343 ГПК, за намаляване на дарение по нотариален акт № 195/26.11.2015 г., том VІ, рег. № 10835, дело № 1119/2015 г. на нотариус К. М. до размера, необходим за възстановяване на неговата запазена част, и са определени квотите за делба на процесните имоти, подробно описани в решението, по отношение на Н. Е. И. и С. И. А..

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация С. И. А. изразява, чрез своя пълномощник адв. Р. М., становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за достъп до касационно обжалване, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

С. Е. И., чрез процесуалния си представител С. К., също е представил писмен отговор, в който е изразил становище, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за основателност на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е прието за установено, че по силата на нотариален акт № 173, дело № 872/1964 г. И. А. М. е признат за собственик на застроено дворно място с площ от 860 кв. м, находящо се в [населено място]. С решение № 13/19.08.1992 г. на Поземлена комисия – Г. Х. на М. е възстановена собствеността върху четири недвижими имота, а именно поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***. И. А. М. е починал на 12.02.2009 г., като е оставил наследници по закон съпругата - З. М. М., син - С. И. А. и С. Е. И., С. Е. И. и Н. Е. И., последните трима наследници по право на заместване на С. И. М. (дъщеря на И. М., починала на 05.02.2004 г.). С договор за дарение на идеални части от недвижими имоти по нотариален акт № 195/26.11.2015 г., том VІ, рег. № 10835, дело № 1119/2015 г. на нотариус К. М. С. И. А. е придобил от З. М. М. собствеността на 3/9 ид. части от четирите поземлени имота. З. М. е починала на 01.10.2016 г. като е оставила наследници по закон С. И. А., С. Е. И., С. Е. И. и Н. Е. И..

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на С. И. А. срещу С. Е. И., С. Е. И. и Н. Е. И. за делба на четирите недвижими имота, като с отговора на исковата молба ответниците са включили в делбената маса и застроеното дворно място с площ от 860 кв. м, находящо се в [населено място]. Ответникът Н. Е. И. е направил искане за намаляване на дарението, направено в полза на ищеца, до необходимия размер за попълване на запазената му част, а другите двама ответника са направили същото искане в съдебно заседание, и тези искания са били приети за съвместно разглеждане от първоинстанционния съд.

Съдът е приел, че възражението на ищеца за погасяване на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН по давност е основателно, тъй като съгласно т. 3, б. „г“ от ППВС № 7/28.XI.1973 г. искът за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се погасява с общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от откриване на наследството. В настоящия случай откриването на наследството е на 01.10.2016 г., а възражението за намаляване на дарението по чл. 30, ал. 1 ЗН е направено от Н. И. на 13.07.2022 г. Няма данни за прекъсване или спиране на давността, поради което правото на ответника да иска намаляване на дарението до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, е погасено по давност, и делбата е допусната при права, съобразени с извършеното от наследодателката дарение.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) Претенцията по чл. 30, ал. 1 ЗН като краен резултат - удовлетворяване на парична претенция от едно към друго физическо лице следва да ли да се приеме за парично вземане между тези две физически лица; 2) С оглед последните изменения на чл. 112 ЗЗД /ДВ бр. 102/2020 г., в сила от 02.06.2021 г./ следва да ли при уреждане на отношенията отразени в предходната точка да се приеме, че погасителната давност в такива случаи е 10 години; 3) Пак с оглед посочените в предходната точка изменения има ли значение моментът на узнаване настъпило дарение или завещание за започване течене на давностния срок. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Поставените от касатора въпроси не осъществяват хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В правната доктрина и в съдебната практика безпротиворечиво се приема, че искът по чл. 30 ЗН е конститутивен и има за предмет отмяна на извършени от наследодателя дарения или завещателни разпореждания, доколкото това е необходимо за възстановяване на запазената част на наследника - ищец. Възстановяването на запазената част се извършва по правилата на чл. 30-37 ЗН. Като последица от уважаване на този иск облагодетелстваното лице изгубва правата, които черпи от дарението или завещанието, до размера на отменяването, а тези права се придобиват от ищеца. В резултат на това между страните по делото възниква съсобственост. В ЗН е уредена и възможност, при която заветникът или надареният може да задържи целия имот, като възмезди наследника с пари / чл. 36, ал.1, изр.2 ЗН/, но тази възможност е предпоставена от допустимост и основателност на иска по чл. 30 ЗН, както и от наличие на визираните в закона предпоставки. Само ако искът по чл. 30 ЗН е основателен и са налице условията на закона заветникът или надареният да задържи имота, съдът осъжда ответника по иска за заплати на наследника със запазената част нейната равностойност. Едва от влизане в сила на това решение ще възникне паричното вземане на наследника срещу заветника или надарения. Настоящият случай не е такъв, поради което въпрос за приложението на чл. 112 ЗЗД изобщо не се поставя.

Няма колебание в правната доктрина и в съдебната практика, че правото да се иска намаляване на дарения и завещания до размера, необходим за възстановяване на запазена част, може да се упражни и под формата на възражение. Обуславящият изхода на настоящото дело въпрос е дали в случая това искане е погасено по давност. Становището на въззивния съд по този въпрос изцяло съответства на тълкуването по ППВС № 7/28.XI.1973 г., т. 3, б. „г“, според което правото да се иска възстановяване на запазена част се погасява с общата петгодишна давност, която в случаите на накърняване на запазената част чрез дарение, започва да тече от момента на откриване на наследството.

Въззивното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност като основание за достъп до касационно обжалване предполага пороци на въззивното решение, пряко установими от съдържанието на обжалвания съдебен акт, без извършване на присъщата за същинския касационен контрол по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Приема се, че решението би било очевидно неправилно, ако законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В разглеждания случай настоящият състав не установи въззивното решение да страда от такива пороци.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

С оглед този изход на делото жалбоподателят Н. Е. И. следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на С. И. А. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 1500 лв., съобразно представения с отговора на касационна жалба договор за правна защита и съдействие и заявеното искане за присъждане на разноски.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 164/08.06.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 153/2023 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.

ОСЪЖДА Н. Е. И. да заплати на С. И. А. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: