Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. М. от [населено място] против решение № 602 от 15.12.2017 г., постановено по адм. д. № 797/2017 г. по описа на Административен съд - Плевен. Изложени са доводи за неправилност на решението, поради на нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната му. Претендира се и присъждане на разноски.
Ответникът - Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. П., чрез юрисконсулт В., в отговор от 26.03.2018 г., моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира последната за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество обаче се явява неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд - Плевен е отхвърлил жалбата на И. П. М. от [населено място] против заповед № ЗСП/Д-ЕН/2280 от 15.08.2017 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. П., потвърдена с решение № 15-РД06-0025 от 11.09.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. П..
Съдът е извършил проверка на оспорената заповед в съответствие с чл. 168, ал. 1 и по критериите в чл. 146 от АПК, като подробно е обсъдил събраните доказателства и доводите на жалбоподателката. Направена е правилна преценка за законосъобразност на заповедта, с която е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 17, ал. 1 ППЗСП по молбата-декларация на жалбоподателката.
По първоинстанционното дело не е било спорно, че с решение № РД-Е-112-94 от 16.05.2017 г. на Управителя на НЗОК, на И. П. М. от [населено място] е издадено разрешение за лечение извън държавата членка (формуляр S2) по Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на...