Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Варна, срещу решение № 2318/21.12.2017 г. на Административен съд Варна по административно дело № 2671/2017 г.

Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушения на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че физическите лица, които желаят регистрирането на обекта със заявление вх. № КХ-3576/28.07.2017 г. са същите, които са стопанисвали обекта ресторант „К.”, чиято регистрация е заличена. Ето защо по силата на императивната разпоредба на чл. 16, ал. 4 от Закон за храните (ЗХ) лицата, които са стопанисвали обекта, нямат право да регистрират отново същия обект. Изложени са съображения, че забраната за идентичност на субекта и обекта при повторна регистрация не следва да се тълкува като чисто формално изискване, а следва да се разбира като воля на законодателя да не позволи на лицето, действително допуснало нарушение, отново да експлоатира обекта, за който те са били установени. Иска се отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – [фирма] изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендират се разноски, за които е представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна – участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира следното:

С обжалваното решение № 2318/21.12.2017 г. по административно дело № 2671/2017 г., състав на Административен съд Варна е отменил отказ за регистрация на обект за търговия и производство на храни, обективиран в Уведомление с изх. № КХ-3876/28.08.2017 г. на Директора на ОБДХ – Варна, върнал е преписката на административния орган, за ново произнасяне по депозираното от жалбоподателя заявление и е присъдил разноски с оглед изхода на спора.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е започнало с подадено от [фирма] [населено място] до Директора на ОБДХ гр.В. З за регистрация на обект за производство и търговия с храни вх. № КХ3576/28.07.2017 г. за ресторант национална кухня, находящ се в [населено място], [жк]. По подаденото заявление Директорът на ОДБХ-Варна се е произнесъл с обжалваното уведомление от 28.08.2017 г., с което на основание чл. 13, ал. 1 и чл. 16, ал. 2 и ал. 4 от Закон за храните е отказал на дружеството регистрация на посочения обект.

За да отмени обжалвания административен акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на изискването за форма, отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК.

Конкретно е посочено, че в оспорения административен акт не са изложени всички фактически и правни основания, относими към подаденото заявление, с което от страна на жалбоподателя е поискана регистрацията на обекта, като такива не могат да бъдат извлечени и от съдържанието на представената по делото административна преписка по неговото издаване. Въз основа на така установеното, първоинстанционният съд е обосновал извод за наличието на мотиви само по отношение на нормата на чл. 16, ал. 2 и ал. 4 от Закон за храните, която в случая не е приложима.

Съдът е посочил, че след като заявлението за регистрация макар и на същия обект е подадена от друго юридическо лице, то административният орган е следвало да извърши проверката по чл. 12, ал. 8 от Закон за храните, което не е сторено. Административният орган в нарушение на процесуалните си задължения, не е изяснил всички релевантни за спора факти и обстоятелства с оглед формиране на безпротиворечив извод, дали са налице предпоставките за постановяване на искания акт. Решение е правилно като краен резултат.

Като правни основания, в обжалвания административен акт са посочените следните разпоредби: чл. 16, ал. 4 и чл. 16, ал. 2, т. 5 ЗХ.

В съответствие с чл. 16, ал. 4 ЗХ, в случаите, когато има заличена регистрация по ал. 2, т. 3, 4 или 5, лицето, за което са установени посочените нарушения, се лишава от правото да регистрира повторно същия обект. Чл. 16, ал. 2, т. 5 ЗХ предвижда, че регистрацията се заличава и удостоверението се обезсилва със заповед на директора на ОДБХ, съответно на РЗИ, при неизпълнение на принудителна административна мярка по чл. 30, ал. 1, т. 5, 6, 8, 10 и 11.

В случая със Заповед № 324/25.07.2017 г. на директора на ОДБХ Варна, е заличена регистрацията на обект ресторант „К.”, [населено място], стопанисван от [фирма], с управител Д. П. В., тъй като дружеството не е изпълнило принудителна административна мярка – спиране експлоатацията на обект – ресторант „К.”, [населено място]. Действително, дружеството подало заявлението на 28.07.2017 г., по което е постановен обжалвания отказ, [фирма] е вписано в търговския регистър само няколко дни след издаването на тази заповед, като на 27.07.2017 г. е вписана промяна в управителя и едноличния собственик на дружеството, който преди промяната е бил Д. П. В.. Както правилно сочи касаторът, пълномощниците на двете дружества са едни и същи. Но изискването на Закон за да се постанови отказ за регистрация е, лицето, за което са установени посочените нарушения, да не може да регистрира друг обект. В случая лицето, за което е установено нарушението е [фирма], а лицето подало заявлението за регистрация е [фирма], които представляват две отделни юридически лица. В случая не е налице заобикаляне на закона, защото законът не е предвидил изрично подобна хипотеза, а съдът не може да тълкува правната норма разширително. От представените по делото доказателства се налага очевидния извод, че дружеството, подало процесното заявление е създадено за да може да бъде регистриран обекта, но този факт не попада в хипотезата на посоченото от административния орган правно основание на чл. 16, ал. 4 ЗХ.

Няма пречка да се поиска регистрация на същия обект, стига лицето, което е заявило тази регистрация да е различен правен субект от лицето, за което са установени нарушения, поради което доводите на касатора в тази насока не съответстват на приложимата правна норма.

В настоящия случай не е налице липса на правни и фактически основания за издаване на обжалвания административен акт, както неправилно е приел първоинстанционният съд, а е налице неправилно приложение на материалния закон от страна на административния орган.

Ето защо, като е отменил обжалвания административен акт и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне, съставът на Административен съд Варна е постановил правилен като краен резултат съдебен акт.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 228 АПК във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1500 лева платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 50/07.02.2018 г.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2318/21.12.2017 г. на Административен съд Варна по административно дело № 2671/2017 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Варна ДА ЗАПЛАТИ на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], ЕИК[ЕИК], сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно.