Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу Решение № 662 от 03. 02. 2017 г., постановено по административно дело № 6888/ 2016 г. на Административен съд София– град (АССГ) в ЧАСТТА, с която същата e ОСЪДЕНА да заплати сума в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и депресия, настъпили в следствие на издаден административен акт– Заповед № 125 от 23.03.2016 г. на Началника на [населено място] Затвор, която е била отменена от съда.

Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Намира, че съдът неправилно е приложил материалноправните разпоредби, уреждащи правата на лишените от свобода, регламентирани в ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС), както и действащият към процесния период правилник за неговото прилагане (ППЗИНЗС).

Излага аргументи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е приел, че са налице всички елементи от състава на отговорността. Твърди, че съдът необосновано е приел, че от ищеца са претърпени неимуществени вреди, като в хода на съдебното производство не са установeни по безспорен начин отклонения в психичния статус на лицето.

Иска отмяна на решението в осъдителната част и да се отхвърли претенцията на ищеца като неоснователна и недоказана.

Представителят на ГДИН в подаденото писмено становище поддържа искането за отмяна на решението и при условията на алтернативност моли да се намали размера на присъденото обезщетение до справедливия му размер.

Ответникът П. К. С. в съдебно заседание, чрез адвокат Я. моли за оставяне в сила решението на АССГ, като законосъобразно и правилно.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да...