Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 211 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) /ЗМВР/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР [населено място], срещу Решение № 1319 / 27. 06. 2016 г. по адм. д. № 3269 / 2015 г. по описа на Административен съд Пловдив - 15-ти състав.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че безспорно от доказателствата по делото се установява извършеното от С. дисциплинарно нарушение. Моли да се отмени решението и да се потвърди издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът – К. С. С., не взима становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отменил по жалба К. С. С., Заповед № 317з-4072 / 09. 11. 2015 г. издадена от директора на ОД на МВР [населено място], за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

В оспорената пред Административен съд Пловдив заповед е посочено, че младши инспектор К. С. С., старши полицай – дежурен в група „[наименование]“ на сектор „Пътна полиция“, към Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР [населено място], за периода от 27. 04. 2015 г. до 24. 08. 2015 г. в [населено място] е предоставил потребителското си име и парола за достъп до АИС-МВР на младши инспектор Д. Л. С., който при изпълнение на възложените му...