Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Т. от [населено място], срещу Решение № 1512 / 07. 03. 2016 г. по адм. д. № 9235 / 2015 г. по описа на Административен съд София - град, 28-ми състав.
В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че оспореното пред първоинстанционния съд решение е нищожно, тъй като излизало извън компетентността на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/. Сочи, че от страна на съда не били обсъдени доводите на жалбоподателя, както и че са направени неправилни правни изводи. Твърди се, че жалбоподателят не бил администратор на лични данни, тъй като само той имал достъп до видеозаписите, като същите не се обработват от него, а служат само за опазване на имуществото и личността му. Моли да се отмени решението и да се отмени решението на КЗЛД.
В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подробни съображения излага в писмени бележки. Представя съдебна практика за сведение. Претендира разноските по делото.
Ответникът – Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Поддържа доводите изложени в писмения отговор на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците по касацията – С. А. Г. и [фирма] не взимат становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Т. Д. Т. срещу Решение № Ж-1070 / 07. 08. 2015 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е приета за основателна жалбата подадена от С. А. Г. и е издадено задължително предписание на Т. Д. Т. и [фирма] в едномесечен срок да предприемат действия, въз основа на които да се преустанови заснемането на общите части на жилищната сграда.
Производството пред административния орган е започнало по жалба на С. А. Г. за монтирана видеокамера на 17. 10. 2014 г. от страна на съседа й Т. Д. Т., живущ на същия етаж в жилищна кооперация в [населено място], [улица]. В хода на това производство е извършена проверка на място, отразена в констативен протокол от 26. 05. 2015 г., при която е установено че Т. Т. е монтирал видеокамера на петия етаж в жилищната кооперация, като обхвата на заснемането й е около 5 метра в диаметър, при което се заснема цялата площ на стълбищната площадка, стълбището към етажа и това към последния тавански етаж. Записващото устройство се съхранява н жилището на сем. Т., като към него няма свързан монитор и не са извършва наблюдение в реално време, а записите са съхраняват за срок от 7 месеца. В хода на проверката са изискани становищата на Т. Т. и на [фирма] – чиято собственост е камерата и която е извършила монтажа въз основа на сключен договор за охрана/наем.
С оспореното решение е прието, че извършеното заснемане на публични площи надхвърля целите за които е монтирано видеонаблюдението, а именно за защита на личната и имуществена неприкосновеност на Т., поради нарушаване принципа регламентиран в чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД.
Административен съд София - град подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че оспореното решение е прието от компетентен орган, в кръга на предоставените от закона правомощия и при спазване на установената форма. Приел е също така, че решението е издадено в съответствие с материалния закон, тъй като извършеното от Т. видеонаблюдение представлява обработване на лични данни, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, което обаче се извършва без съгласието на останалите съсобственици в жилищната кооперация. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. В тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба за нищожност на решението.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. В конкретния случай, е налице сезиране от страна на засегнато физическо лице, за неправомерно обработване на личните му данни, като в рамките на своята компетентност комисията е излязла с решение, с което се дават задължителни предписания, в съответствие с чл. 28, ал. 2 от ЗЗЛД.
Правилно е установено от първоинстанционния съд, че извършването от Т. заснемане на физически лица чрез монтираната видеокамера са техни лични данни, по смисъла на чл. 2, ал. 1 от закона, а тяхното съхранение представлява обработване на лични данни, съобразно легалното определение дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД.
В тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба, че Т. не е администратор на лични данни, поради което комисията не можела да издава предписания спрямо него. Действително касаторът не е регистриран като администратор на лични данни, но същия представлява такъв по смисъла на чл. 3, ал. 1 от закона, тъй като обработва лични данни, както беше посочено по-горе.
В същото време извършената от Т. обработка на лични данни не съответства на допустимите хипотези, регламентирани в чл. 4 от ЗЗЛД.
Действително Т. сочи, че извършването от него видеонаблюдение е с цел защита на личността и имуществото му, но това не може да се извършва в противоречие с интересите на това физическо лице, за което се отнасят данните. В тази връзка, Т. е представил жалби до съответната прокуратура за извършени спрямо него и имуществото му посегателства, но по делото също така е представена декларация от живущи в същата кооперация, които изразяват несъгласието си с монтирането на камери за видеонаблюдение. При положение, че в обхвата на камерата влизат общи от стълбищната площадка и самите стълби, решението за това следва да се вземе съобразно разпоредбите на ЗУЕС (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗУЕС/.
Касационната инстанция намира за неотносима към спора представената от процесуалния представител на касатора съдебна практика за сведения, тъй като същата не касае аналогичен казус. П.ите съдебни решения се отнасят за монтирана камера за видеонаблюдение в самостоятелна къща, като заснемането обхваща само външната врата към общия имот с друга къща, при което не е установено третото лице да я ползва тази врата, тъй като има самостоятелен вход от друга страна. В същото време, в настоящия случай се касае за заснемане на общи части от жилищна кооперация, да което има изрично несъгласие от страна на останалите собствениците.
Касационната инстанция намира за неоснователно и позоваването в касационната жалба на Решение на СЕС по дело № С-212 / 2013 г., тъй като същото отново касае монтирана камера в самостоятелна къща, докато в случая режима за разпореждане с общите части в жилищна кооперация, включително и по отношение на тяхното заснемане подлежи на регулиране съобразно разпоредбите на ЗУЕС.
В случая, от страна на първоинстанционния съд правилно са анализирани доказателствата и правилно са установени фактите по спора, поради което не е налице твърдяната необоснованост на изводите му. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира за законосъобразни изводите на решаващия съд досежно правилното приложение на материалния закон и съответствието с преследваната от него цел при издаване на обжалваното решение от административния орган.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
По делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед изхода на спора намира за основателно, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в минималния размер определен съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1512 / 07. 03. 2016 г. по адм. д. № 9235 / 2015 г. по описа на Административен съд София-град, 28-ми състав.
ОСЪЖДА Т. Д. Т. от [населено място], [улица], ет. [номер], ап. [номер], ЕГН [ЕГН], да заплати на Комисия за защита на личните данни – София, [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.