Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. В., в качеството на [фирма], [населено място], против решение №1781/18.10.2017 г. по адм. д. №1414/2017 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлено оспорването на РА № Р-03000816004543-091-002/10.02.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 123/03.05.2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП" - Варна, с който на търговеца са определени данъчни задължения по чл. 48 ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 6034, 50 лв. и прилежащи лихви за забава в размер на 4243, 45 лв. Изложени са съображения за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и съответно отм. яна на РА. Претендира разноски по представен списък и доказателства към него.

Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В., в представена молба от гл. юрк.Е. за даване ход на делото, са изложени съображения по същество за оставяне в сила на решенито и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1676, 68 лв.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, с който на РЛ са определени данъчни задължения по чл. 48 ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010г. и са начислени лихви за забава. Органите по приходите са приели, че видно от представени справки на ревизираното лице като физическо лице е изплатена рента за ревизирания период отсъщия в качеството му на ЕТ.Уено е, че изплатената рента е за собствени...