Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от управителя И. П. К. срещу решение № 1667/20.10.2017 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 873/2017 г., с което е отхвърлета жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-02002816003382-091-001/16.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас. О.та на касатора са за незаконосъобразно установяване с РА на задължения за ДДС заради извършена на основание чл. 79, ал. 3 и 4 ЗДДС корекция. С пропуск на съда да възприеме незаконосъобразността на обосновава противоречието с материалния закон като касационно основание. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас не изразява становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АС Бургас ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] задължения за ДДС за внасяне в размер 180 056.89 лева и за закъснителна лихва 39 763.13 лева. Източник на задължението за косвен данък е извършено от органите по приходите допълнително начисляване на ДДС в размер 180 056.89 лева на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС за корекция на ползван данъчен кредит за бракувани стоки в данъчен период м. 09.2014 г. по протокол за бракуване на стоки от 05.09.2014 г. Според администрацията за бракуването на различни видове хранителни и нехранителни стоки не е посочено основание за брак; бракуването е с протокол подписан само от съдружниците и без участие на материалноотговорни лица; въпреки нарочните указания РЛ не е посочило основания за прилагане на ограничението по чл. 80, ал. 2 ЗДДС.

С първоинстанционното е...