Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от адв. И. Д., срещу решение № 5956/24.10.2017 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 10605/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22221015009509-091-001/09.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената при оспорването по административен ред част. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие със съществените съдопроизводствени правила, материалния закон и необоснованост при решаване на спора за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит. Изразява несъгласие с извършената от съда оценка на доказателствените средства. Според него тази оценка се свеждала до посочване на писмените доказателствени средства – договори, протоколи и др. без да се обсъжда съдържанието им и в контекста на индициите сочени от органите по приходите. Твърди еднаквост на мотивите на съда за всички доставчици. Определя като значими за спора фактите на посочване от доставчик на фактурите в дневника за продажбите и в справката-декларация; отсъствието на доставчици на същите услуги; неотносимост към услугите на само един от файловете на представените два оптични носителя на информация; регистрирането на файловете върху компакт дисковете с дата на копирането, а не на създаването им; индицията на своенето на доказателства при отсъствие на други доставчици. Очевидно за обосноваване на добросъвестността си като ДЗЛ се позовава на достъпна на сайта на НАП информация за доставчиците. За частта от решението относно спора за задълженията по ЗКПО препраща към доводите си във връзка с правото на данъчен кредит по ЗДДС. Иска отмяна на обжалваното решение и на РА.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, чрез повереника си юрисконсулт Зарева отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски...