Производствата са съответно по реда на чл. 208-228 и на чл. 229-236 АПК.

Образувани са по 1) касационна жалба на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Югозападен район срещу Решение № 182/09.02.2017 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 471/2016 г. в частта, с която е отменена Заповед № ДК-10-ЮЗР-51/12.05.2016 г. в частта й, отменяща Акт за узаконяване № [номер]/26.11.2014 г. на главния архитект на община Б.д относно самостоятелен обект (апартамент 5) на кота + 9, 80 м. от жилищна сграда с идентификатор [номер] по кадастралната карта на [населено място] (т. 2.1 от акта за узаконяване), 2) частна жалба на Д. Й. М. против решението в частта, с която жалбата й срещу заповедта е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в тази му част, и 3) частна жалба на [ЮЛ] – [населено място] срещу решението отново в прекратителната му спрямо М. част.

Д. М. и [ЮЛ] са на позиция за неоснователност на касационната жалба, началникът на РДНСК-ЮЗР възразява срещу частните жалби.

От ответниците М. К. Ч. счита касационната жалба за основателна, а частните – за неоснователни, алтернативно – недопустими, главният архитект на община Б.д оспорва касационната и поддържа частните жалби, П. С. Ч. и Н. И. Б. не изразяват становище по жалбите.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на частните жалби и за недопустимост, евентуално – неоснователност на касационната жалба. I. Касационната жалба е допустима.

1. Неоснователно е заключението на прокурора, че оспореното решение има характера на определение по смисъла на чл. 216, ал. 5 ЗУТ, което е необжалваемо.

От значение за преценката дали съдебното производство по оспорване на заповедите на началника на РДНСК е едноинстанционно или съдебният акт по жалби срещу тях подлежи на инстанционен контрол са разпоредените с акта правни последици, а не неговите пороци. След като органът се е произнесъл по законосъобразността на акта по чл. 216, ал. 1, т. 2 ЗУТ, приемайки оспорването за допустимо, независимо от правилността на извода му заповедта подлежи на обжалване по реда на чл. 215 ЗУТ и съдебното производство по нея е двуинстанционно – чл. 216, ал. 6 ЗУТ. Окончателно е определението на съда единствено при обжалването на заповед за прекратяване на контролното производство – ал. 5 на текста, т. е. когато производството пред началника на РДНСК е приключило на по-ранен етап от процесуалното си развитие и предмет на отнесения до съда спор е само неговата допустимост, не и когато тя е част от проверката за законосъобразност на заповед със съдържанието по чл. 216, ал. 6 ЗУТ.

2. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

а. Легитимацията за оспорване на заповедта в отменената от първоинстанционния съд част произтича от качеството на адресат на акта за узаконяване по отношение на един от индивидуализираните в него обекти. Доколкото АУ в тази част узаконява апартамент на името на М., отмяната му засяга неблагоприятно нейната правна сфера, в което намира израз и интересът й от отмяната на заповедта като предпоставка за допустимостта на съденото производство – чл. 147, ал. 1 АПК, независимо дали към момента на подаване на жалбата страната е била носител на вещно право върху обекта.

б. Обратно, при атакуването на заместващия разрешението за строеж АУ кръгът на заинтересованите страни се определя според чл. 149, ал. 2 ЗУТ, в случая – в хипотезата по т. 1. Като член на ЖСК Ч. не е носител на правото на собственост върху съответен имот, което се придобива с издаването на нотариален акт – чл. 35, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЖСК. До настъпването на този юридически факт субект на вещно право е кооперацията, която се прекратява, след като всички членове бъдат снабдени с нотариални актове – ал. 3 на текста.

Правата, произтичащи от членственото правоотношение с ЖСК, на които се позовава касаторът, не са вещни и по тази причина не могат да определят легитимацията по чл. 149, ал. 2 ЗУТ (вж. чл. 17 ЗЖСК), а бъдещото придобиване на построен от кооперацията имот е неотносимо към съществуването й - правото на собственост или ограниченото вещно право трябва да принадлежи на заинтересованата страна към момента на подаване на оспорването.

в. Затова жалбата на Ч. до началника на РДНСК е била недопустима, както правилно е приел и съдът. Отменяйки АУ, контролният орган се е произнесъл по съществото на оспорването при наличието на отрицателна предпоставка за допустимостта на производството пред него, което обуславя отмяната на заповедта на процесуално основание – чл. 146, т. 3 АПК.

г. Неоснователен е доводът в жалбата за недопустимост на частичната отмяна на заповедта.

Тя е предопределена от допустимата част от оспорването на М.. Извън нейните предели съдът не разполага с правомощието да проверява законосъобразността на заповедта служебно. Обсъждането на правния резултат от частичната отмяна на заповедта спрямо обекта на узаконяване не е предмет на настоящото дело. Въпросът за статута на етажа от сградата следва да бъде разрешен в последващо административно производство, образувано по почин на съответно компетентния административен орган или по искане на заинтересована страна.

II. Частната жалба на Д. М. е допустима, но неоснователна.

По мотиви, аналогични с възприетите във връзка с легитимацията на Ч., частната жалбоподателка не притежава правен интерес да оспори заповедта в частта й, с която отмяната на АУ не се отнася до узаконения на нейно име обект, вкл. за общите части на сградата, какъвто е главният довод в жалбата.

Тъй като членовете на ЖСК не са снабдени с нотариални актове и кооперацията не е прекратена, не би могла на този етап да възникне и етажна собственост по смисъла на чл. 38, ал. 2 ЗС. Тя предполага най-малко двама собственици на самостоятелни обекти в сградата.

При отсъствието на титулярство на самостоятелни права върху останалите обекти от АУ, с изключение на този по т. 2.1, за който самият акт очертава връзката субект-обект на узаконяване, процесуално законосъобразно жалбата е била оставена без разглеждане – чл. 159, т. 4 АПК.

III. Частната жалба на [ЮЛ] е недопустима - чл. 159, т. 4 вр. чл. 236 и чл. 228 АПК.

С легитимация да предявява от свое име отреченото чуждо право на жалба страната не разполага - чл. 26, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК. По съществуването на правото на кооперацията да оспори заповедта административният съд се е произнесъл с определение от 11.10.2016 г., с което производството в тази му част е прекратено поради просрочие на жалбата. Собственото си право на достъп до съд в качеството на жалбоподател ЖСК е могла да защити с оспорването именно на този съдебен акт. Преодоляването на последиците от пропуска й да го осъществи е недопустимо чрез обжалването на прекратително определение, засягащо самостоятелното право на друго лице.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение в отменителната и прекратителната му части, както и оставянето на частната жалба на ЖСК без разглеждане и прекратяване на производството пред ВАС в тази му част.

Разноските пред настоящата инстанция ще бъдат присъдени в полза на администрацията, М. и Ч. при съобразяване на размера им с резултата от спора по касационната и частните жалби.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 182/09.02.2017 г. на Административен съд– Благоевград по адм. дело № 471/2016 г. в частта, с която е отменена Заповед № ДК-10-ЮЗР-51/12.05.2016 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Югозападен район.

ОСТАВЯ В СИЛА решението, имащо характера на определение, в частта, с която е прекратено производството по жалбата на Д. Й. М. против заповедта.

О. Б. Р. частната жалба на [ЮЛ] – [населено място] срещу Решение № 182/09.02.2017 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 471/2016 г. в частта, с която е прекратено производството по жалбата на Д. Й. М. против Заповед № ДК-10-ЮЗР-51/12.05.2016 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Югозападен район И ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3176/2017 г. по описа на Върховния административен съд в тази му част.

ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на Д. Й. М. сумата от 200 (двеста) лева разноски за касационната инстанция.

ОСЪЖДА Д. Й. М. да заплати на Дирекцията за национален строителен контрол сумата от 100 (сто) лева разноски за касационната инстанция.

ОСЪЖДА Д. Й. М. и [ЮЛ] – [населено място] да заплатят на М. К. Ч. сумата от 300 (триста) лева разноски за касационната инстанция.

Решението в частта, с която е прекратено производството, имаща характера на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му, а в останалата част е окончателно.