Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК :[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Р. В. М., против Решение № 1596/03.10.2017 г., постановено по административно дело № 2423/2016 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р–03001815009993-091-001/25.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, частично потвърден с Решение № 242/08.08.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” гр. В., в частта, с която са установени задължения по ЗДДС – главница в общ размер от 152 204, 28 лева и лихви за забава в размер на 47 660, 65 лева. С влязло в сила протоколно определение, постановено на 15 март 2017 г., съдът е прекратил производството по жалбата на [фирма] срещу ревизионния акт, в частта на установените с него задължения за корпоративен данък за данъчни периоди 2012 г.- 2013 г. поради оттегляне на жалбата, с оглед на което настоящият съд не следва да се произнася по този въпрос.
В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва се извършената от съда преценка на представените по делото писмени доказателства – писмени потвърждения и товарителници, като се твърди, че същите удостоверяват спазване на изискванията на чл. 45, ал. 1, т. 2 ППЗДДС, поради което следва да се признае реалността на извършените вътреобщностни доставки. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени ревизионния акт.
Касационната жалба се поддържа от адвокат И., която моли да бъде уважена по съображения, развити в писмени бележки. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
От ответника по касационната жалба –...