Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], понастоящем заличен търговец с правоприемник [фирма] срещу решение № 3017 от 03.05.2016 г., постановено по административно дело № 491/2016 г. от Административен съд София-град. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспореният пред тях административен акт бъде отменен. В представени писмени бележки и в съдебно заседание са изложени от процесуалния представител на [фирма] подробни съображения, че в случая не е било необходимо съгласието на физическото лица за обработване на данните му от дружеството, което е извършвало тази дейност чрез възлагане на трето лице – [фирма].

Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Ответниците В. Г. М. и [фирма] не изпращат представител и не вземат становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е постановено от АССг след надлежно сезиране от активно легитимирана страна с жалба против индивидуален административен акт в рамките на предоставената му от закона компетентност, при което е валидно и допустимо.

Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като въз основа на събраните доказателства при извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. При извършената проверка съдът е установил, че при определяне размера на наложената санкция КЗЛД не е изложил мотив, при което е изменил решението в частта, с която на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 12000 лв. и е намалил същата до минималния предвиден в закона размер от 10 000 лв. Решението е правилно.

В случая спорът между страните се свежда до обстоятелството дали в случаите по чл. 24 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД), когато администраторът на личните данни обработва същите чрез възлагане на обработващ намират приложение разпоредбите на чл. 4, ал. 2, т. 2 и чл. 20 ЗЗЛД.

Настоящият състав намира, че в посочените по-горе случаи, когато администраторът възлага на трето лице, за последното са налице предпоставките по чл. 20 ЗЗЛД, тъй като за да започне обработването им чрез възлагане от администратора, който е получил данните от физическото лице – в случая [фирма] същият следва да ги предаде на третото лице за обработка в случая [фирма], при което първото дружество е било длъжно да предостави на физическото лице в случая В. М. данните, които идентифицират администратора и неговия представител; целите на обработването на личните данни; категориите лични данни, отнасящи се до съответното физическо лице; получателите или категориите получатели, на които могат да бъдат разкрити данните и информация за правото на достъп и правото на коригиране на събраните данни. При това във всички случаи е било необходимо съгласието на физическото лице съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД.

Правилен е и изводът на съда, че такова съгласие не е дадено във вида и формата, предвидени в § 1, т. 13 ДР на ЗЗЛД, тъй като не дадено свободно изразено, конкретно и информирано волеизявление, с което третото лице, за което се отнасят личните данни дава недвусмислено съгласие те да бъдат обработвани, доколкото уведомяването чрез общите условия на дружеството не покрива тези изисквания.

При това обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че дружеството - жалбодател в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗЗЛД е предоставило личните данни на В. М. на [фирма] за събиране на претендирани вземания, вследствие неизплатени задължения по договор, без обаче да са били налице предпоставките за това. След като договорът е бил прекратен е отпаднало и изразеното с подписването му съгласие с Общите условия за предоставяне на личните данни по смисъла на чл. 4 ЗЗЛД на ответника, на трети лица

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК [фирма] следва да бъде осъден да заплати на КЗЛД направените деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено като размер по реда на чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3017 от 03.05.2016 г., постановено по административно дело № 491/2016 г. от Административен съд София-град.

ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] ДА ЗАПЛАТИ НА Комисията за защита на личните данни деловодни разноски в размер на 200 (двеста) лева. Решението е окончателно.