Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на О. Г. М., в качеството си на [фирма], чрез процесуалните си представители адв. С. и адв. М. против Решение № 6198 от 02.11.2017 г. по адм. дело № 8075/2016 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт /РА/ № Р- 22221115009794-091-001/14.05.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с Решение № 1226/21.07.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че органите по прихода не са направили разграничение между физическото лице О. М. и едноличния търговец, поради което е налице грешка в субекта на ревизията. Обжалваното решение противоречи на практиката на ВАС и на решения

Претендира се отмяна на решението и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за...