Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Контрол при ТД на НАП - София против решение № 5552/04.10.2017 г. на Административен съд, София град, трето отделение, 63 състав, постановено по адм. дело №4234/2017 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № F278792/20.03.2017 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са по отношение изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви относно продължителността на срока, за който е приложена мярката. Твърди, че налагането на мярката в максималния срок, предвиден от закона срок от 30 дни, е мотивирано с оглед на факта, че нарушението е извършено при условията на повторност по смисъла на §1, т. 35 от ДР на ЗДДС.

Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - [фирма], чрез адв. Л. Г. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, према следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № F278792/20.03.2017 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София - запечатване на търговски обект "[наименование]", находящ се в [населено място], [адрес], стопанисван от [фирма] и забрана достъпа до него за...