Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ -Пловдив против решение № 75 от 19.01.2017 г. по адм. дело № 1630/2016 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-148/10.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/03. 12.2015 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив, преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. П., за произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст–с вх. № 2113-15-735/03.08.2015 г. по описа на ТП на НОИ гр. П., подадено от Т. З. Т., при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона, и са присъдени разноски.

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Претендират се разноски-юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба-Т. З. Т. не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение на Административен съд...