- 6 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26

гр. София 18.01.2022 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 13.10.2021 (тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 2007 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 287 787/05.03.2021 година, подадена от „ОТП Ф. България“ ЕАД, срещу решение № 260 384/19.01.2021 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 15 317/2019 година.

С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение 188 259/08.08.2019 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 29-ти състав, постановено по гр. д. № 87 491/2017 година в частта му, с която Л. Х. Т. и А. П. П. са осъдени, на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, солидарно да заплатят на „ОТП Ф. България“ ЕАД сумата от 12 819.85 лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 26.08.2010 година, от които 7384.82 лева, вноски с настъпил падеж за периода от 01.01.2012 година до 01.12.2017 година и 5435.03 лева, предсрочно изискуема главница за периода от 01.01.2018 година до 21.08.2020 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 14.12.2017 година до окончателното плащане и А. П. П. е осъдена, на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, да заплати на „ОТП Ф. България“ ЕАД сумата от 2517.73 лева, договорна лихва по договор за кредит за текущо потребление от 26.08.2010 година, дължима се за периода от 01.01.2015 година до 01.12.2017 година, като е постановено ново, с което исковете са отхвърлени. Със въззивното решение първоинстанционното такова е потвърдено в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „ОТП Ф. България“ ЕАД срещу Л. Х. Т. иск, с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за солидарно заплащане с А. П. П. и Г. М. Ч. на сумата от 2599.50 лева възнаградителна лихва по договор за кредит за текущо потребление от 26.08.2010 година, дължима се за периода от 01.01.2015 година до 01.12.2017 година, както и е отхвърлен този иск по отношение на А. П. П. за разликата над сумата от 2517.23 лева до пълния размер от 2599.50 лева и в частта му, с която е отхвърлен предявеният от дружеството срещу Г. М. Ч. иск, с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за заплащане на изискуеми преди по-малко от шест месеца, считано от 14.12.2017 година 900.26 лева падежирали главници по договора за кредит, 311.62 лева падежирали възнаграждения за лихви за периода от 01.07.2017 година до 01.12.2017 година и 5435.03 лева, предсрочно изискуема главница за периода от 01.01.2018 година до 21.08.2020 година. С решението си съставът на Софийски градски съд е отхвърлил и предявеният от „ОТП Ф. България“ ЕАД срещу Л. Х. Т., А. П. П. и Г. М. Ч. иск, с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за солидарното заплащане на сумата от 7384.82 лева, представляваща главница по договора за кредит за текущо потребление от 36.08.2010 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 14.12.2017 година до окончателното плащане.

В подадената от „ОТП Ф. България“ ЕАД касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение на Софийски градски съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови ново, с което предявените от дружеството срещу Л. Х. Т., А. П. П. и Г. М. Ч. искове да бъдат разгледани и съответно уважени според начина на съединяване. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 от ГПК.

Ответниците по касационната жалба Л. Х. Т., А. П. П. и Г. М. Ч. са подали отговор на същата с вх. № 303 026/07.04.2021 година, с които са изразили становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 260 384/19.01.2021 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 15 317/2019 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

„ОТП Ф. България“ ЕАД е било уведомено за обжалваното решение на 29.01.2021 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 287 787/05.03.2021 година, като е подадена по пощата 01.03.2021 година, като 28.02.2021 година е неприсъствен ден. Поради това и с оглед разпоредбите на чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2 от ГПК, е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Софийски градски съд е приел, че на 25.01.2013 година „Банка Д.“ ЕАД била подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като било образувано ч. гр. д. № 3414/2013 година по описа на Софийския районен съд, гражданско отделение, 43-ти състав, по което длъжници били Л. Х. Т., А. П. П. и Г. М. Ч.. Вземането произтичало от договор за текущо потребление от 26.08.2010 година, като в т. 9 от заявлението било посочено, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 03.10.2012 година, поради непогасяване на четири месечни вноски за периода от 01.07.2012 година до 01.10.2012 година. Към заявлението било приложено писмо изх. № 0064/14.01.2013 година на „Банка Д.“ ЕАД (тя била посочена като изпращач в двете известия за доставяне), чиито адресати били Л. Х. Т., А. П. П. и Г. М. Ч.. Писмото било получено от Л. Х. Т. на 14.01.2013 година и от Г. М. Ч. на 22.01.2013 година. Искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист било уважено, като такива били издадени на 21.02.2013 година. За събирането на сумите по тях през 2017 година било образувано изпълнително производство, взискател по което било „ОТП Ф. България“ ЕАД . С определение от 21.09.2017 година (влязло в сила на 27.10.207 година) заповедният съд обезсилил заповедта, тъй като кредиторът не бил предявил иск по чл. 422от ГПК в определения за това срок, след подадени от всички длъжници възражения по чл. 414 от ГПК. Исковата молба, въз основа на която било образувано настоящето производство била подадена на 14.12.2017 година, като ищец по нея бил „ОТП Ф. България“ ЕАД. На 05.11.2013 година бил сключен договор за прехвърляне на вземания между „Банка Д.“ ЕАД, в качеството му на цедент и „ОТП Ф. България“ ЕАД, в качеството му на цесионер, с който банката прехвърляла на дружеството свои вземания срещу заплащането на съответната цена.

Въззивният съд е посочил, че всеки един от тримата ответници Л. Х. Т., А. П. П. и Г. М. Ч. бил оспорил активната легитимация на „ОТП Ф. България“ ЕАД, включително и това, че дружеството не било носител на претендираните в процеса вземания. Според въззивният състав това възражение било основателно. Претендираните вземания били част от вземанията по обезсиления изпълнителен лист, т. е. налице била хипотезата на т. 2.4, буква „и“ от § 2 „Предмет“ на договора за прехвърляне на вземания, даващ възможност определени вземания да бъдат изключвани от договора, съответно той да бъде развален по отношение на тях. Освен това тези вземания били предмет на висящо съдебно производство (заповедното производство било особено съдебно производство), поради което попадали в обхвата на т. 2.4, буква „д“ от § 2 „Предмет“ на договора. Основателен бил довода на Л. Х. Т., А. П. П. и Г. М. Ч., че прекратяването на едно договорно правоотношение и развалянето били различни правни понятия. Прекратяването настъпвало обикновено при правомерно поведение на страните по спора, съответно настъпване на факти от обективната действителност, които били извън поведението на страните по договора, включително настъпване на прекратителните условия по чл. 25 от ЗЗД. От друга страна развалянето било право на изправната страна да прекъсне облигационната връзка при виновно неизпълнение от страна на нейния контрагент. В конкретния случай, тълкувайки волята на страните по цесията, въззивната инстанция приемала, че вземанията предмет на висящи съдебни производство били изключени от предмета й - б. „д“. А по отношение на тези, за които издадения изпълнителен лист бил обезсилен, настъпвало прекратително действие по б. „и“. Тъй като това условие включвало и вземания за които обезсилването било налице и след датата на подписване на приемо-предавателния протокол поради бездействие от страна на продавача (каквото се установявало да е налице с оглед неподаването на иска по чл. 422 от ГПК в срок), то следвало да се приеме, че страните били придали обратно действие на това прекратително условие.

Освен това съставът на Софийски градски съд е изложил съображения, че липсвали доказателства относно твърдяното от „ОТП Ф. България“ ЕАД правомощие да обяви предсрочната изискуемост на кредита, а упълномощаването му от страна на „Банка Д.“ ЕАД било за уведомяване. Същевременно дружеството не било уведомило Л. Х. Т., Г. М. Ч. и Г. М. Ч. за извършената цесия, а това било направено от частния съдебен изпълнител. Наред с това кредитът вече бил обявен за предсрочно изискуем от „Банка Д.“ ЕАД , като по отношение на Л. Х. Т. това станало на 14.01.2013 година, а по отношение на 22.01.2013 година, поради което това право не можело да бъде предмет на договора за прехвърляне на вземанията, съответно да бъде упражнено от „ОТП Ф. България“ ЕАД. Според въззивният съд правилната правна квалификация на исковете за договорна (възнаградителна§ лихва била чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Тази лихва не се дължала след настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.

Наред с горното въззивното решение съдържа съображения и за това, че договор за поръчителство бил сключен с Г. М. Ч., а с подписването на договора за кредит А. П. П. била встъпила в дълг (в задължението на Л. Х. Т. ) по смисъла на чл. 101 от ЗЗД. Тъй като в случая не било направено разграничение кой от съдлъжниците каква част от задълженията поема, то се налагал извод, че П. отговаря в същия обем, в който и Т..

Съставът на Софийски градски съд е приел и това, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 14.01.2013 година, когато била уведомена Л. Х. Т., която била главен длъжник по договора. Поканата за доброволно изпълнение била връчена на Г. М. Ч. на 14.03.2017 година, т. е. към датата на предявяване на иска 14.12.2017 година срокът по чл. 147 от ЗЗД бил изтекъл.

По евентуално предявените искове въззивният съд е посочил, че след като „ОТП Ф. България“ ЕАД не се легитимирал като носител на вземанията за които бил предявил осъдителните искове срещу Л. Х. Т., А. П. П. и Г. М. Ч. при условията на солидарност, то евентуалните искове също се явявали неоснователни и като такива следвало да бъдат отхвърлени.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „ОТП Ф. България“ ЕАД е поискало въззивното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това следва ли при тълкуването на съдържанието на един договор да бъде съобразена действителната, а не предполагаемата воля на страните и следва ли договорните разпоредби да се тълкуват във връзка една с друга, както и в смисъла, който произтича от целия договор; за това при наличие на обективните предпоставки по договор за кредит, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, как настъпва тя-поотделно по отношение на всеки един от кредитополучателите, от датата на получаване на уведомлението на предсрочната изискуемост от всеки един от тях, или кредитът става предсрочно изискуем след надлежното уведомяване на всички кредитополучатели по договора, т. е. от датата на най-късно полученото уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост; за това обстоятелството, че кредитът се усвоява и обслужва чрез банкова сметка с титуляр само един от кредитополучателите, сключили договор за банков кредит, води ли до извод, че останалите са единствено солидарни длъжници, а не съкредитополучатели и означава ли, че за да настъпи предсрочната изискуемост на кредита, последната следва и е достатъчно да бъде обявена надлежно само на един от тези съкредитополучатели, но не и на останалите и за това в случай, че предсрочната изискуемост на кредита настъпва на различни дати за всеки един от кредитополучателите, от кога започва да тече шестмесечния срок по чл. 147 от ЗЗД по отношение на поръчителя по кредита. Изложени са твърдения, че така формулираните въпроси са разрешени от състава на Софийски градски съд в противоречие с практиката на ВКС подробно цитирана в изложението, макар и не приложена към него, което обосновава приложното поле на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Наред с това се твърди, че разрешаването по тези въпроси в касационното производство ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което е основание за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Вторият от така поставените, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на „ОТП Ф. България“ ЕАД , въпроси не обуславя допускането на въззивното решение на Софийски градски съд. При постановяване на решението въззивният съд не разглеждал въпроса за това дали предсрочната изискуемост при няколко кредитополучателя настъпва заедно или поотделно за всеки един от тях, като не е излагал мотиви в този смисъл. Приел е, че предсрочната изискуемост е настъпила с уведомяването за нея на Л. Х. Т., като не са разглеждани възраженията на „ОТП Ф. България“ ЕАД , че тя настъпвала и след уведомяването на А. П. П., което не било направено. Налице е непроизнасяне от въззивния съд по възражение на страна, но въпрос в тази връзка не е формулиран. При положение, че в мотивите на въззивното решение не се съдържа отговор на поставения от касатора втори въпрос, то не може да се допусне касационно обжалване по него, тъй като чл. 280, ал. 1 от ГПК изисква като предпоставка за допускане на обжалването въззивният съд да се е произнесъл по този въпрос. Посоченото се отнася и до третия от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на „ОТП Ф. България“ ЕАД правни въпроси. Четвъртият от въпросите също така не обуславя допускането на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като съдът е разглеждал изтичането на срока по чл. 147 от ЗЗД само по отношение на един кредитополучател, а именно Л. Х. Т., като не е приемал, че такъв срок тече и по отношение на А. П. П..

Първият от поставените в изложението на „ОТП Ф. България“ ЕАД по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правен въпроси обаче е обусловил правните изводи на състава на Софийски градски съд в обжалваното решение. Същият е свързан с извършеното от съда тълкуване на сключения между „Банка Д.“ ЕАД и „ОТП Ф. България“ ЕАД договор за прехвърляне на вземания и направения въз основа на него извод, че касаторът не е носител на вземанията, предмет на исковото производство. Поради това по отношение на него са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за извършване на проверка на съответствието на въззивното решение с посочената от касатора съдебна практика.

Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 260 384/19.01.2021 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 15 317/2019 година, по подадената срещу него от „ОТП Ф. България“ ЕАД касационна жалба с вх. № 287 787/05.03.2021 година и такова трябва да се допусне.

На „ОТП Ф. България“ ЕАД трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 308.78 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260 384/19.01.2021 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 15 317/2019 година.

ДАВА на „ОТП Ф. БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , район „.“, ет. , едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 308.78 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.