О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2394

[населено място], 11.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: Г. И.

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. дело № 1876 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Б. В. иншурънс груп“ ЕАД чрез адв. К. И. обжалва решение № 801/12.06.2023 г. по гр. д. 2328/22 г. , САС, ГК, с което е потвърдено решение № 261784 от 27.05.2022 г. по гр. д. 6397/19 г, СГС, с което е осъден да заплати на С. К. Х. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на лекарска грешка в размер на 30 000 лв, частичен иск от общ размер на вземането 100 000 лв, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба от 14.05.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата 14 981,48 лв – обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 14.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 114,60 лв обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.04.2019 г. до 13.05.2019 г. за причинените й вреди от деликт, осъществен на 30.11.2017 г. във ВМА, при който на ищцата С. К. Х., с оперативна диагноза „струма недоза пермагна“ била извършена оперативна интервенция миницервикотомия, тиреидектомия, съгласно оперативен протокол № 668/03.11.2017 г., в резултат, на което ищцата получила пареза на гласните връзки, като впоследствие получила усложнение, изразяващо се в трайното увреждане на гласните гънки, парализа, при което гласовата, дихателната и гълтателната функции са необратимо и трайно нарушени.

Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неправилност на решението, на основание чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК, конкретно неправилно обсъждане на доказателствата по делото.

Освен това излага съображения за необоснованост на съдебното решение, не са взети предвид доказателства, които сочат на липса на деликт и липса на причинна връзка между вредите, настъпили за ищцата и поведението на лекарите – основания за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр.3 от ГПК. Прави подробен анализ на доказателствата по делото.

Излага съображения за липса на покрит застрахователен риск.

Излага съображения за наличие на съпричиняване от ищцата, което не било установено правилно.

Излага съображения за неправилност на решение, на основание нарушение на материалния закон, основание за отмяна съгласно чл. 281, т.3, пр. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. По въпроса относно задължението на съда да посочи в решението си конкретното увреждащо действие или бездействие, довело до причиняване на вредоносния резултат при медицински деликт, респективно да посочи кои правила, регламентиращи упражняването на медицинска дейност са нарушени с него. Мотивира допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Счита, че посоченият правен въпрос е постановен в нарушение на трайната практика на ВКС, изразена в решение № 60 289 от 04.07.2022 г. по гр. д. 131/21, ВКС, III ГО, решение № 126 от 08.09.2021 г. по гр. д. 1911/20 г., ВКС, III ГО, решение № 163 от 03.02.2021 г. по гр. д.123/20 г., ВКС, III ГО.

2. Относно задължението на съда да се произнася само по заявените от ищеца факти и обстоятелства, очертаващи основанието на иска и включени в предмета на доказване с оглед принципа на диспозитивното начало, уреден в чл. 6, ал.2 от ГПК. Излага подробни съображения, че липсват посочени конкретни нарушения, които да обосновават извод за медицински деликт. Мотивира наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, конкретно решение № 292 от 16.10.2018 г. по т. д. 3148/17 г., ВКС, II ТО, решение № 50 056 от 12.05.2023 г. по гр. д. 1116/22 г., ВКС,IV ГО на ВКС.

3. Относно задължението на съда да основава изводите си относно наличието на правнорелевантна причинно-следствена връзка между противоправно поведение и вредоносен резултат на комплексно изследване на всички елементи от каузалната верига, имащи отношение към настъпването му и свързания него въпрос: Следва ли да се намали размера на обезщетението поради установено по делото предходно медицинско състояние на пациента с голяма давност и липсата на своевременно предприети мерки за диагностициране на лечението му. Счита, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 60 289 от 04.07.2022 г. по гр. д. 131/21 г. ВКС, III ГО, решение № 163 от 03.02.2021 г. по гр. д. 123/20 г., ВКС, ГК, III ГО , ППВС 17/63 г., решение № 97 от 29.06.2016 г. по т. д. 1084/15 г., ВКС, II ТО, решение № 117 от 29.07.2016 г. по т. д. 3806/14 ВКС, II ТО, решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д.

4. Относно предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователното дружество по застраховката „Професионалната отговорност на лекари и медицински персонал и в тази връзка относно приложението на чл. 469 от КЗ“ По този въпрос сочи, че липсва трайна практика на ВКС и намира, че следва да се допусне касационно обжалване, на основание т. 3, чл. 280, ал.1 от ГПК.

5. Относно задължението на съда да съобрази и разпредели доказателствената тежест на страните в процеса, с доклада по чл. 146 от ГПК. Обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, конкретно с практиката на ВКС, изразена в решение № 144 от 10.05.2012 г. по гр. д. 609/1 г., ВКС, IV ГО,.

6. Относно задължението на съда на основание чл. 236, ал.2 от ГПК да обсъжда всички събрани доказателства, за да обсъди всички оплаквания, доводи и възражения на страните като им даде отговор. Обосновава наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, конкретно решение № 52 от 20.06.2023 г. по гр. д. 3724/22 г., ВКС, III ГО, решение № 20 от 09.02.2017 г. по гр. д. 2885/16 г., ВКС,IV ГО, решение № 63 от 28.06.2019 г. по гр. д. 2296/18 г., ВКС, II Г.

7. Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и задължението на съда при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди да обсъди всички относими общи и специфични за конкретния случай факти и обстоятелства, относими а формиране критерия за справедливост като съобрази тяхната действителна тежест и значение. Обосновава наличие на основание съгласно чл. 280, ал.1 , т. 1 от ГПК – ППВС 4/68 г.

Ответникът С. К. Х. оспорва касационната жалба на застрахователя. Подробно разглежда доводите на касатора относно основанията за допускане на касационно обжалване. Мотивира, че конкретно са посочени противоправните действия на лекарите, извършили операцията, които са несъвместими с добрата медицинска практика. Операцията била проведена, без да се вземат предвид и без мерки за предотвратяване на настъпилото увреждане. С оглед заключението на вещото лице се установявало нарушение на приложната практика. Позовава се на практика на ВКС. Излага обстоятелства, че не са налице основания за вероятност съдебното решение да е недопустимо. Счита, че нормата на чл. 469, ал. 1 от КЗ е ясна и не се нуждае от тълкуване.

Военно-медицинска академия не оспорва касационната жалба, подадена от застрахователя.

Военно-медицинска академия обжалва с касационна жалба решение № 801/12.06.2023 г. по гр. д. 2328/22 г. , САС, ГК, с което е потвърдено решение № 261784 от 27.05.2022 г. по гр. д. 6397/19 г, СГС. Основните изводи на въззивния съд относно уврежданията и причинната връзка между тях не били обосновани, тъй като въззивният съд не бил отчел голямото закъснение, с което С. Х. била направила операцията си. Въззивният съд бил постановил решението при допсунати съществени процесуални нарушения, необосновнаост и нарушение на материалния закон. В конкретния случай не бил съобразил нормата на чл. 94 от ЗЗ, съгласно която пациентът следва де се грижи за собственото си здраве. Не била отчетена експертизата, от вещото лице М., като съгласно показанията в осз на 18.05.2023 г.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК –нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно.

Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Може ли решаващият съд да основе решението си само на отделни, избрани от него отговори и заключения на вещите лица по делото, без да обсъди останалите такива, както и да не изложи съображения защо не ги приема?

2.Допустимо ли е съдът да формира решаващите си изводи, като се позове на отговорите на вещо лице - хирург по въпроси от компетентността на специалист по анестезиология, предвид това, че самото вещо лице е заявило, че по поставените въпроси следва да се произнесе анестезиолог?

3.Длъжен ли е съдът да постанови акта си след преценка на всички ангажирани доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и по-специално - след обсъждане и съпоставяне на заключенията на вещите лица, изготвили приетата съдебно-медицинска експертиза и всички други приети по делото доказателства?

4.Съдът длъжен ли е в мотивите на решението си да изложи фактически и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички отговори на вещите лица и на всички релевантни за спора доказателства, които са събрани по делото?

5.Когато отговорите на вещите лица в съдебномедицинската експертиза са допълнени с отговори в съдебна зала, които внасят съмнение в категоричността на първоначално дадените такива, длъжен ли е съдът да ги обсъди и анализира в съвкупност, и съответно да ги вземе предвид при постановяване на решението си?

6.Допустимо ли е решаващият съд да кредитира отговори на вещо лице, представляващи негово лично мнение и да обоснове решаващия си извод с тях?

7.Допустимо ли е, когато две вещи лица дадат противоречиви отговори на един и същ въпрос, съдът да приеме единия от тях, без да обсъди и формира мотиви защо не приема другия?

8.Когато извършването на предоперативна консултация със съответен специалист не е задължително и екипът, извършващ операцията, не е провел такава, съставлява ли липсата „лекарски деликт“?

9.Когато преди операцията пациентът не е съобщил за свои преходни оплаквания, които медицинските специалисти, осъществяващи лечението му, не са могли и не са длъжни да знаят, а съобщаването им би довело до извършване на предоперативна консултация, налице ли е вина на лекарите за неизвършването ?

10.Когато по безспорен начин е доказано, че не е допуснато нарушение на добрата медицинска практика или на медицинските стандарти, длъжен ли е съдът да вземе това предвид при преценката си за наличие на деликт от страна на медицинските специалисти?

11.Когато се произнася по въпроса дали е осъществен деликт при изпълнението на медицинска дейност, съдът длъжен ли е да посочи действията, които са били предприети или не от лекаря, както и доколко последният следва да се държи отговорен за конкретното нарушение на съответните медицински стандарти, правила и практики?

12.Когато извършеното лечение отговаря на професионално утвърдените и/или нормативно установените в хуманната медицина правила за правилно диагностициране, лечение и последващ контрол, но въпреки това е настъпило усложнение, причинено от дълготрайността на заболяването и тежестта на патологията, допустимо ли е решаващият съд да приеме, че е налице причинно-следствена връзка между операцията и увреждането?

Твърди, че е налице противоречие на обжалваното въззивно решение с решение № 508/2010 по гр. д. № 1411/2009 г. на ВКС, III гр. о.

[Фирма 2] „Б. В. иншурънс груп“ не оспорва касационната жалба.

Липсва отговор на касационната жалба на третото лице помагач от ответницата С. К. Х..

Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена от лица, легитимирани да обжалват решението на въззивния съд, срещу акт, подлежащ на обжалване.

За да потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че е налице сключен договор за застраховка, сключена на основание изискването на чл. 189 от Закона за здравето между лечебното заведение ВМА и застрахователя, като по време на действие на срока на договора, на 30.11.2017 г. ищцата е била оперирана. Съгласно твърденията и установеното в процеса операцията била извършена от д-р Г. Г. с асистенти д-р Г. и д-р К., работещи в болницата.

Прието е, че договорът за застраховка, сключен между ВМА и[Фирма 2] „Б. В. иншурънс груп“ обхваща посоченото събитие. Касае за се непозволено увреждане, включено в рисковете съгласно поетата отговорност по договор „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал“, сключен между ВМА и „Булстрад ВИГ“ АД. Предявяването на иска след изтичане срока на договора е прието за ирелевантно. Взето е предвид, че договорът е сключен при общи условия Клауза А – за всички искове, предявени към застрахователя през срока на действие, произтичащи от едно събитие, настъпило след началната дата на застраховката или вписаната в полицата ретроактивна дата (ако такава е договорена, като в спецификацията е посочено, че е уговорена ретроактивна дата 01.12.2015 г. Събитието е в срока на действие на договора от 01.12.2016 г. до 30.11.2017 г.

Прието е, че с оглед договора за застраховка 2 491 души лекари и медицински персонал са застраховани. Налице е яснота в исковата молба кой е извършил деянието д-р. Г. и асистенти д-.р Г. и д-р К., което било видно от описания в исковата молба оперативвен протокол 668 от 30.11.2017 г, както и свидетелските показания пред първоинстанционния съд на д-р Г..

Въззивният съд е възприел заключението на вещите лица, по допуснатата от него комплексна повторна съдебно-медицинска експертиза. С оглед заключението на вещите лица, въззивният съд е установил, че при пострадалата е налице пълна двустранна парализа на гласните връзки, тази парализа е причинена в резултат на травматично увреждане на възвратния нерв при оперативната интервенция. Това заключение на вещите лица е дало основание на въззивния съд да направи извод, че е налице пряка причинно-следствена връзка между операцията и вредите. Неправомерното действие е прието за изразено в липсата на по-разширени и задълбочени консултации, съответни специалисти, УНГ, за да се обсъди по-внимателно видът на анестезията, която е следвало да бъде приложена при пострадалата, тъй като лекуващите лекари са били известени, че страданията й са с голяма давност. Тази грешка е способствала за приложената обща анестезия, която формално да е отговаряла на медицинския стандарт, е попречила да се проведе интраоперативен контрол при налагането на инструменти с оглед предотвратяване на увредата на възвратния нерв, настъпила интраоперативно, както и самото оперативно увреждане на възвратния нерв. Следвало е да се подходи с друг тип анестезия, местна или венозна, защото те позволяват постоянен интраоперативен контрол, с оглед предотвратяване на настъпило увреждане. Налице бил деликт, който е установено, че е в пряка причинна връзка с уврежданията, като ответникът дължи обезщетение за причинените вреди.

Прието е, че липсва съпричиняване, като на основание чл. 272 от ГПК е препратено към мотивите на първоинстанционния съд. Отречено е, че увреждането на щитовидната жлеза с голяма давност, увеличението й не е достатъчно условие, за да се приеме, че е налице съпричиняване. Прието е, че с оглед събраните доказателства може да се направи извод само за по-сложна операция, но не и за обективно съпричиняване. Относно съгласието за операция, съдът е приел, че е била известена за нормалните рискове, като възможно увреждане на гласовите нерви, което е възвратимо, чрез провеждане на гласова рехабилитация. Докато в случая е настъпило различно увреждане.

Прието е, че разходите за имуществени вреди са доказани и в пряка причинно-следствена връзка с увреждането. Прието е, че това са разходите за извършената възстановителна операция в „А. С. Х. ве Тиджарет АШV“, както и консумативи. Прието е, че е била необходима, за да се преодолеят последствията от интервенцията във ВМА. Разходите не биха били направени, ако не бил констатиран медицинският деликт, осъществен от лица, работещи при третото лице помагач и при правилата за разпределение и носене на иска. Прието е, че разходите за имуществени вреди са 14 981,48 лв.

Определено е, че неимуществените вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД следва да се обезщетят в претендирания размер 30 000 лв, който е доказан по основание и размер, като е взето предвид, че искът е частичен от общ размер от 100 000 лв. Взети са предвид конкретните увреждания, претърпените болки и страдания, затрудненото общуване поради липса на глас и липсата на общуване, предвид нарушената говорна функция, лошата перспектива за развитие състоянието на ищцата, притесненията дискомфорта, непрестанните душевни терзания.

Относно лихвата за забава е прието, че следва да се присъди от 25.4.2019 г., когато е изтекъл тримесечния срок за съдебното уреждане на претенцията чл. 405, ал. 1 КЗ врчл. 108, ал. 3 КЗ.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установи основание за допускане на касационно обжалване поради наличие на основание, обосноваващо извод за вероятност съдебното решение да е нищожно – чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК, респ. основание или основания, обосноваващи извод, че съдебното решение е недопустимо – чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК. Изложените доводи за недопустимост на съдебното решение не могат да се споделят от настоящия съдебен състав. Не може да се приеме, че съдът се е произнесъл извън търсената от ищеца защита, като е обсъдил непосочени в исковата молба факти, в нарушение на диспозитивното начало, предвидено в чл. 6 от ГПК. Видно от исковата молба ищцата е посочила противоправното действие, като е посочила, че то е обусловило, причинило настъпилите за нея вреди. В исковата молба е описана операцията, дата, вид, опериращ, асистент и анестезиолог, т. е. посочени са всички действия, извършени от медицински екип, в чиято съвкупност е причинен противоправния резултат, както и подробно са описани имуществените и неимуществените вреди. Действително, както се позовава и касатора в касационната си жалба на тълкуването на ВКС при преценка предпоставките по чл. 45 от ЗЗД относно медицинските деликти, решение № 60 289/04.07.2022 г. по гр. д. 131/21 г., ВКС, II ГО, описаните действия, следва да се свържат от съда с точната правна норма, доколкото медицинската дейност е правнорегламентирана. В този смисъл липсва отклонение от диспозитивното начало и липсва непосочване на твърдян от ищцата увреждащ факт. Ето защо не е налице основание, обосноваващо вероятност съдебното решение да е недопустимо.

По отношение доводите за недопустимост на предявените искове срещу застрахователя, следва да се посочи, че въпрос по съществото на спора, а не относно допустимостта на иска е материалноправната легитимация на застрахователя. Това изключва наличието на предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК.

По отношение на поставените от касатора[Фирма 2] „Б. В. иншурънс груп“ в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, правни въпроси настоящият съдебен състав намира следното.

С оглед поставения правен въпрос 1. Поставеният правен въпрос не е разрешен в отклонение от трайната практика на ВКС, на която касаторът-застраховател се позовава. Въззивният съд подробно е изложил съображения относно увреждащите действия, извършените дейности, несъобразени с конкретното състояние на ищцата и засягането, което е извършено, както и причините за това засягане, които биха били избегнати, при използване на друг вид анестезия. Установено е пряко, че в резултат на дейност на опериращия хирург е засегнат възвратния нерв, от което са причинени засягане на гласните струни, задух и всички подробно описани засягания на физическото и психическото състояние на пострадалата. Конкретното правило, което е нарушено е противоправно засягане на здравето на ищцата, изразяващо се в прекъсване на възратен нерв, неоправдано. Посочено е подробно, че е често усложнение, но не са установени основания за изключване на отговорността на това действие. Не може да се приеме, че с разрешението на този правен въпрос, въззивният съд е нарушил трайната практика, посочена от касатора.

По отношение на поставения правен въпрос 2 следва да се посочи отново, както и по-горе, че няма нарушение на принципа на диспозитивното начало. Липсва разрешаване на посочения правен въпрос и с него не е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на поставения правен въпрос 3, поставеният правен въпрос за предходното състояние на пострадалата, довело и до лечението й чрез операцията, е включен в предмета на делото чрез направеното възражение за съпричиняване от ответника в предвидения в закона срок. Въззивният съд е изложил подробни съображения относно здравословното състояние на пострадалата, но обсъждайки увреждащото действие, е достигнал до извод, че причина за настъпилите негативни последици в здравето на ищцата, не е давността на заболяването и големината, която е достигнала щитовидната жлеза на пострадалата. Прието е като основен правопораждащ факт, обуславящ изцяло влошаването на здравето на ищцата, прекъсването на възвратния ларингиален нерв, който е довел до затруднения в дишането, преглъщането и двустранна рекуренсова парализа с минимален глотичен просвет. Не е открита причинно-следствена връзка между давността на заболяването, размера на щитовидната жлеза и увреждането. Мотивите на съда подробно анализират доказателствата, обосноваващи извод за липса на участие в причинния комплекс на други факти, освен увреждащото действие при операцията. Поради това поставеният правен въпрос не обосновава общо основание за допускане на касационно обжалване. Същият е свързан с анализ на доказателствата и обосноваване на изводите на въззивния съд и не представлява разрешаване на правен въпрос, по начин обуславящ изхода на спора. Поради това и с оглед разясненията в т.1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че с поставения правен въпрос касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на поставения 4 правен въпрос. В случая поставеният правен въпрос е свързан с правилността на съдебното решение. Правилността на решението се преценява по реда на чл. 290 от ГПК и на основанията, предвидени в чл. 281 от ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в стадия по селекция на касационните жалби съдът не може да допуска касационно обжалване, на основание въпроси относно правилността на съдебното решение, тъй като производството се провежда в закрито съдебно заседание и страните не могат да изразят становище по правилността на решението. Следва да се посочи, че въззивният съд е очертал всички елементи на отговорността на застрахователя по застраховка професионална отговорност, сключена на основание чл. 189 от Закон за здравето, както и е преценил всички предпоставки, обосноваващи настъпване на застрахователния риск с оглед отговорността по чл. 49 от ЗЗД на Военно медицинска академия като възложител на работата и отговарящ за увреждане, извършено от наети лекари.

По отношение на правния въпрос 5, настоящият съдебен състав намира, че с този правен въпрос касаторът не обосновава общо основание за допускане на касационно обжалване. Не кореспондира с данните по делото посоченото в обстоятелствата на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, относно факти, които не са били включени в предмета на делото и на доказване. Посочено вече беше, че индивидуализацията на спорното право в исковата молба е извършена посредством посочване вида на операцията, заболяването, дата на провеждане на операцията, водещ хирург-оператор, асистент, анестезиолог и лица от екипа съобразно съставените документи, конкретно издадена епикриза. Съгласно трайната практика на ВКС относно медицинските деликти като например изразена в решение № 80/09.07.2014 г. по гр. д. 5554/13 г., ВКС, III ГО, ищецът дължи да посочи фактите, с които свързва възникването и съществуването на спорното право. При търсена отговорност за увреждащо действие от екип лекари при извършване на хирургическа операция, основанието на иска не се извежда от буквалното съдържание на употребените в исковата молба изрази, с които увреденият квалифицира действията на медицинските лица, засегнали увреждащо при операцията съседен вътрешен орган, или квалифицира въздействието им върху своето здраве. Ищецът, ако твърди да е пострадал от лекарска грешка, не е длъжен да означава изложените с иска обстоятелства нито с езика на закона, за да имат те значението на фактически състав, нито с езика на медицината, за да бъдат те годно въведени като спорен предмет с оглед защитата на ответника.“ В този смисъл, в случая индивидуализацията на увреждащото действие е достатъчно ясно въведена, коя точно дейност е причинила увреждането е именно въпрос на установяване в процеса. Съдът е дал вярна правна квалификация на спорното право, като съобразно нея е определил тежестта на доказване. Посочването на конкретните медицински дейности е въпрос на правен анализ, какъвто е извършен в мотивите на решението и с оглед заключението на изслушаната пред въззивния съд съдебно-медицинска експертиза са обосновани изводите за съвкупността от увреждащи действия. Поради това посоченият правен въпрос не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на поставения 6 въпрос настоящият съдебен състав намира, че касаторът обосновава общо основание за допускане на касационно обжалване. Но по отношение на този правен въпрос не е налице допълнително соченото основание съгласно т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съдържащите се доводи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, са свързани с правилността на съдебното решение и доводите срещу изводите на въззивния съд относно приемането за наличие на увреждащо действие от страна на опериращия и липса на добре подбрана за случая анестезия, с оглед конкретните особености на пациента, давността на заболяването и конкретната находка. Следва да се посочи, че въззивният съд е основал решението си на допуснатата при условията на чл. 266, ал. 3 от ГПК, пред него комплексна повторна експертиза, обсъдил е всички доводи на вещите лица, като е възприел становището им . Едновременно с това е извършил собствен анализ и е изходил от водещото и основополагащо действие, задължението на хирурга да подбере правилен оперативен подход за конкретното състояние на пациента. Лаконичността на мотивите не е равнозначна на липса на анализ. Доводите на касатора са свързани с неговата теза за отсъствие на противоправно действие, евентуално с наличие на изключване на отговорността поради други фактори, евентуално съпричиняване.

По отношение на поставения 7 правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е изложил подробни мотиви, съобразявайки разясненията в ППВС 4/68 г., относно критериите, които следва да се установят от съда, за да се определи справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди. Въззивният съд е изложил мотиви за начина на увреждане, влошаване на физическото състояние на ищцата след операцията, конкретните увреждания, перспективи за развитие, сложността на медицинския й статус, претърпените впоследствие операции за реконструкция и облекчаване на здравословното й състояние, както и претърпените душевни терзания, трудности в общуването, трайната травма, както и необратимата увреда, лошата перспектива за бъдещето развитие на състоянието на ищцата. Липсва отклонение от задължителната и трайна практика на ВС и ВКС, при разрешаването на посочения правен въпрос.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението на въззивния съд по касационната жалба на застрахователя.

По отношение на поставените правни въпроси от касатора Военно-медицинска експертиза.

Посочените първи и втори правни въпроси, не отговарят на данните по делото. Действително вещото лице д-р П. е хирург. Но отговорът на въпроса не засяга само специалността анестезиолог, доколкото опериращият, който ръководи операцията е хирург и избира оперативния подход. Подчертано е, че е следвало да се съобрази давността на заболяването и да се осигури подход, за да се избегне интраоперативното засягане на възвратния нерв. Така формулираните правни въпроси не кореспондират с изложените мотиви от въззивния съд. Поради това не представляват общо основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на третия поставен въпрос следва да се посочи, че при условията на чл. 266 , ал. 3 от ГПК е допусната повторна комплексна експертиза, която съдът е приел, за обективна, въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВКС по приложени на чл. 201 и чл. 266, ал. 3 от ГПК. Преценката на въззивния съд е била, че при направеното оспорване на допуснатата тройна експертиза пред първата инстанция, предвид сложността на обсъжданите въпроси, от компетентност на различни специалисти, е било необходимо да се назначи повторна тройна експертиза. С назначаването на експертизата, съдът е направил заключение, че е налице необоснованост на заключението и липсва отговор на всички релевантни въпроси. Ето защо липсва отклонение от трайната практика по приложение на чл. 201 и чл. 266, ал.3 от ГПК и не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

С оглед поставения четвърти правен въпрос следва да се посочи, че въззивният съд е изложил свои собствени мотиви, обсъждайки доказателствата по делото. Поставеният правен въпрос не е разрешен в отклонение от трайната практика. Макар и лаконични мотивите съдържат обосноваване на отговорността на болницата за действията на лекарите, извършили операция на пострадалата.

С оглед поставения пети правен въпрос следва да се отбележи, че събирането на доказателства чрез назначаване на експерт със специални знания, представлява гласно доказателствено средство. Изготвянето на писмено заключение, изискуемо от закона, цели да помогне на страните да осъществят по-добре защитата си. Именно като гласно доказателствено средство, всички отговори на въпроси във връзка със специалните знания на страните, се записват в протокола. Вещите лица са посочили отговори на всички въпроси, като в съдебно заседание са разяснили по-пространно заключението си. В този смисъл с поставения правен въпрос касаторът не обосновава общо основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос е свързан с тезата на касатора и не кореспондира с извършеното от въззивния съд, който е преценил и писменото заключение, и отговорите в открито съдебно заседание. Поради това поставеният правен въпрос не обуславя изхода на спора и не може да обоснове общо основание за допускане на касационно обжалване.

С оглед шестия поставен въпрос – отговорите на вещите лица са отговори на експерт въз основа на специалните му знания. Липсва отговор конкретен на физическо лице, въз основа, на което съдът да се е произнесъл. Налице е отговор на специалист, чието мнение обвързва съда, доколкото е обосновано и компетентно изготвено. В този смисъл, поставеният правен въпрос, не кореспондира с данните по делото и с него касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на седмия поставен въпрос, не е налице обосноваване на основание за допускане на касационно обжалване. Няма противоречие в отговорите на вещите лица, за да е релевантен въпросът. Подчертано е в писменото заключение, че наличието на обща анестезия не позволява интраоперативен контрол при налагане на инструментите, с оглед предотвратяване на увредата на възвратния нерв, настъпила интраоперативно. Писменото заключение е подписано от всички вещи лица и така както е формулиран въпорсът не отговаря на данните по делото.

Формулираният осми правен въпрос не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване, а израз на тезата на касатора. Въззивният съд при разрешаване на спора не е приел липсата на предоперативна консултация като задължителна или не е изключвал задължителността й, за да достигне до извод за непозволено увреждане. В този смисъл, поставеният правен въпрос не е обуславящ изхода на спора

По отношение на деветия правен въпрос, следва да се посочи, че същият е свързан отново с правилността на решението и не може да представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е обсъдил данните по делото и е изключил наличието на основания, изключващи или намаляващи отговорността на деликвента, респ. на лицата, които отговарят за деликта на основание гаранционната отговорност.

Посоченият десети правен въпрос не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Представлява теоретичен въпрос.

По отношение на единадесетия поставен правен въпрос, следва да се посочи, че с оглед обсъдените факти, въззивният съд е очертал елементите на фактическия състав и конкретните противоправни действия, извършени в отклонение от медицинския стандарт, като е определил кое е увреждащото действия. С посочения правен въпрос е свързан с правилността на съдебното решение, относно конкретните нарушения, по които съдът се е произнесъл с решението. Въззивният съд е посочил и увреждащите действия, и осъществената грешка в оперативното решение, както и настъпилите увреждания конкретно засягане на здравето, както и цялостното засягане на физиката и психиката на пострадалата.

По отношение на дванадесетия правен въпрос, е свързан с тезата на касатора за недопуснато отклонение от медицинската дейност, което е свързано със защитната му теза и не представлява основание за допускане на касационно обжалване, тъй като е свързан с правилността на съдебното решение.

По отношение на довода за очевидна неправилност на въззивното решение, настоящият съдебен състав не установява соченото основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В случая не може да се направят изводи за явна необоснованост на въззивното съдебно решение поради грубо нарушение на правилата на формалната логика или противоречие в мотивите на въззивния съд, липсва приложение на несъществуваща правна норма или приложението й в обратния на действителния й смисъл, както и няма данни от мотивите на самото решение за допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед изложените мотиви не може да се приеме наличие на соченото основание, така както е разяснено в трайната практика на ВКС.

По всички изложени съображения не следва да се допуска касационно обжалване.

По отношение на искането на ответницата по касационната жалба да й се присъдят направените разноски. В производството пред ВКС не са представени доказателства за сторените разноски. Ето защо такива не следва да се присъждат.

Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 801/12.06.2023 г. по гр. д. 2328/22 г. , САС, ГК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: