О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 14

София, 17.01.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

Десислава Добрева

при секретаря ……………………………….…………………………. и с участието на прокурора……..….................……………………………, като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. т. дело № 2750 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, във вр. чл. чл. 121 и 118, ал. 2 ГПК и се развива едностранно.

Образувано е по съвместната частна касационна жалба (с вх. № 23301 от 15.ХІ.2021 г.) на Ж. Г. Г. и малолетната й дъщеря И. С. М. - двете от [населено място], подадена чрез техния процесуален представител по пълномощие от АК-Б. против въззивното определение № 3820 на Варненския ОС, ГК, І-и с-в, от 28.Х.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 413/2021 г., с което е била оставена без уважение тяхна частна въззивна жалба срещу първоинстанционното определение № 4401/19.VІІІ.2021 г. на РС-Варна по гр. дело № 11823/2021 г.: за прекратяване на исковото производство срещу ответното „Норд оф Ингланд протекшън енд индемнити асосиейшън лимитед“ със седалище в [населено място] ъпон Тайн, Обединеното кралство пред Районен съд - Варна и за изпращане на делото по компетентност на ОС-Варна на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, който да се произнесе по спора, въведен с два субективно съединени осъдителни иска с правно основание по чл. 463 КЗ с цена над минимума от 25 000 лв., предявени срещу този застраховател, като първа инстанция – съгласно чл. 104, т. 4 ГПК.

Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение на ОС-Варна във връзка с подсъдността двете частни касаторки претендират отменяването му.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към съвместната си частна касационна жалба подателките й Г. и М. обосновават приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт във връзка с подсъдността Варненският ОС се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, явяващ се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, доколкото липсвала съдебна практика при действието на Морската трудова конвенция от 2006 г.:

„Има ли характера на трудовоправен спор този, който е бил въведен с осъдителен иск за присъждане на неплатено финансово обезпечение по индивидуален трудов договор, предоставено по реда на Правило 4.2, Стандарт А4.2.1, л. 1, б. „б“, във вр. със Стандарт А4.2.2 от Морската трудова конвенция от 2006 г. на Международната организация на труда /МОТ/ и нейните изменения от 2014 г. (обн. ДВ, бр. 54 от 5.VІІ.2017), в сила за Р. Б. от 18 януари 2017 г.?“;

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Варненския ОС и насочена срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт по чл. 121 ГПК, настоящата съвместна частна касационна жалба на Ж. Г. Г. и малолетната й дъщеря И. С. М. - двете от [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:

При потвърждаване на определението на първостепенния съд във връзка с подсъдността /по чл. 121 ГПК/ въззивната инстанция е могла да констатира, че образуваното по първоначално предявения срещу английското дружество - като евентуален ответник - осъдителен иск с правно основание по чл. 463 КЗ производство е било разделено: с определение № 4203/12.VІІІ.2021 г. на РС-Варна, постановено по гр. дело № 106883/2021 г. Докато с атакуваното пред въззивния съд определение на РС-Варна по същото дело, постановено седмица по-късно, производството е било прекратено и делото изпратено по компетентност за разглеждане от ОС-Варна - като първа инстанция, предвид цената на предявения от Г. осъдителен иск срещу този чуждестранен застраховател в размер на $72 000 (седемдесет и две хиляди щатски долара), очевидно надхвърляща законоустановения минимум от 25 000 лв., установен в нормата на чл. 104, т. 4 ГПК. Същевременно решаващите правни изводи на въззивната инстанция са досежно това, че щом в обстоятелствената част на исковата молба Г. и М. не се съдържат твърдения, които да обосновават наличието на трудов спор по смисъла на чл. 357, във вр. чл. 200 КТ с английския застраховател по застраховка „Трудова злополука“, то наличието на трудовоправно отношение с първоначалния главен или предпочетен ответник /корабособственик и работодател на загиналият техен съпруг и баща/ е меродавно единствено към материалноправната легитимация на двете ищци: като трети, ползващи се лица по застрахователния договор, „спорът за изпълнението или неизпълнението на който има облигационен, а не трудовоправен характер“. С други думи, при веднъж вече разделено исково производство срещу главен и срещу евентуален ответник, съставът на Варненския ОС е приел с атакуваното определение, че в процесния случай по отношение на английския застраховател не се проявява изключението по чл. 104, т. 4 ГПК, отнасящо се до трудовите спорове.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че единственият правен въпрос, формулиран от частните касаторки в изложението им по чл. 284, ал. 3 ГПК към тяхната съвместна частна касационна жалба, е с изцяло хипотетичен характер – няма естеството на обуславящ за изхода по конкретното дело. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от Г. и М. допълнителна предпоставка за това – тази по т. 3 на същия законов текст. Погрешното отъждествяване на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.

Друг е въпросът, че с оглед принципното изискване по чл. 13 ГПК за разглеждане и решаване на гражданските и търговските дела в разумен срок и служебното начало в процеса /чл. 7, ал. 1 ГПК-във вр. чл. 213 ГПК/, съставът на Варненският ОС би могъл да съобрази приложимостта в конкретния случай на съдопроизводственото правило на чл. 104, т. 6 ГПК досежно възможността за последващо съединяване пред него на исковете на Г. и М. срещу главния ответник /работодател/ и срещу евентуалния ответник /застраховател/ във връзка с настъпилата трудова злополука с техния общ наследодател.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 3820 на Варненския окръжен съд, ГК, І-и с-в, от 28.Х.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 413/2021 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 2570 по описа за 2021 г.