3ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25

гр. София, 17.01.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Симеон Чаначев

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 2492/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Прокуратура на РБ, срещу решение № 545/21г., постановено по в. гр. д. 66/21г. на Варненски окръжен съд, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на ищеца В. Н. Г. 12500лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие на противоправното му привличане в качеството на обвиняем по ДП № 89/2007г. по описа на ГД“ДП“- София, представляващо незаконно повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 4, пр. 1 от НК, наказателното производство по което обвинение е прекратено с Постановление от 24.07.2014г. на прокурор при СРП, ведно със законната лихва от върху главницата, считано от 23.07.2016г. до окончателното изплащане на присъдената главница, на основание чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.

В жалбата са изложени доводи, че съдът не е взел предвид следните обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на обезщетението: делото е водено срещу 6 лица; две от лицата са били обявени за издирване; делото е било спряно за продължителен период от време, през който не са извършвани никакви действия по разследването; обвинението не е засягало пряко професионалната сфера на ищеца и не е препятствало професионалното му развитие; видът и интензитетът на доказаните вреди не надвишават обичайните такива; показанията на заинтересуван свидетел.

В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: „Какъв е начинът за определяне на неимуществените вреди и на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД?“.

Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, защото въззивният съд не е тълкувал и приложил чл. 52 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС. В практиката на ВКС – ППВС № 4/68 г. и решения на ВКС по чл. 290 ГПК, е прието, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.

Въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС е взел предвид следните обективно съществуващи обстоятелства, включително и тези, посочени от Прокуратурата в касационната жалба, а именно, че ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 89/2007г. по описа на ГД“ДП“- София, за престъпление по чл. 212, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 4, пр. 1 от НК, наказателното производство по което обвинение е прекратено с Постановление от 24.07.2014г. на прокурор при СРП; делото е водено срещу 6 лица; две от лицата са били обявени за издирване; делото е било спряно за продължителен период от време, през който не са извършвани никакви действия по разследването; обвинението не е засягало пряко професионалната сфера на ищеца и не е препятствало професионалното му развитие; видът и интензитетът на доказаните вреди не надвишават обичайните такива.

От друга страна обаче, въззивният съд е установил редица други обстоятелства, които обуславят присъждането на по - висок размер на обезщетението, а именно: повдигнато е обвинение за тежко умишлено престъпление по чл. 212, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 4, пр. 1 от НК, но Прокуратурата е признала в прекратителното постановление, че още от самото начало на производството изпълнителното деяние не е съставомерно към момента на извършването му, тъй като фактурите са издадени в полза на юридическо лице, а съставът на чл. 212, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 4, пр. 1 от НК изисква с изпълнителното деяние да се дава възможност на друго физическо лице да получи без правно основание чуждо движимо имущество; повдигнато е обвинение за това, че ищецът е издал фактури с невярно съдържание, а Прокуратурата е констатирала, чрез почеркова експертиза, още в началото на разследването, че двете фактури, за които е повдигнато обвинение на ищеца, не носят подписа му (не са издадени от него); въпреки, че наказателното производство е било прекратено през 2014г., постановлението за прекратяване е съобщено на ищеца едва през 2020г. (без основателна причина за това), когато е била и възстановена паричната гаранция от 1000лв.. Видно от известие за доставяне, съдържащо се в наказателното производство, постановлението за прекратяване е съобщено на 21.08.20г., когато е възстановена и „паричната гаранция“ от 1000лв..

Решението на въззивния съд съответства на практиката на ВКС за тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД, поради което липсват основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода на спора, ПРБ следва да бъде осъдена на плати на адв. Д. Д. Д., пълномощник на ищеца, адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. за подадения отговор на касационната жалба.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 545/21г., постановено по в. гр. д. 66/21г. на Варненски окръжен съд.

О. П. на РБ да плати на адв. Д. Д. Д., пълномощник на ищеца В. Н. Г., адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. за подадения отговор на касационната жалба, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: