13О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2713

[населено място],18.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. № 1888 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. А. С. срещу Решение № 316 от 02.06.2023 г. по в. гр. д. №213/2023г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. С него е отменено Решение № 906936 от 22.11.2022г. по гр. д. № 648/2020г. по описа на Районен съд – Благоевград, като ответникът П. А. С. е осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата в размер на 9 641,77 лв., представляваща възстановено обезщетение от Гаранционен фонд по щета №1203313/21.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят счита, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, както и всички възражения, в резултат на което е стигнал до необосновани и незаконосъобразни изводи относно механизма на ПТП, причинно-следствената връзка и вината на делинквента. Изтъква, че в исковата молба липсват твърдения за причиняване от двама водачи на настъпилото в Р. И. ПТП, а такива твърдения са въведени чак с въззивната жалба, като съобразяването им от въззивния съд е нарушило правото му на защита като ответник по иска. Според касатора неправилно съдът е обявил за безспорен механизма на настъпване на ПТП, при положение, че всички твърдения на ищеца относно обстоятелствата, при които е настъпило събитието са били своевременно оспорени. Поддържа, че съдът неправилно е кредитирал съдебно-техническата експертиза, въпреки че е изготвена по изцяло оспорени документи, както и че не са обсъдени свидетелските показания на И. В. В.. Счита, че представените от ищеца с исковата молба документи, съставени в Р. И. заверени с „вярно с оригинал“, е следвало да бъдат изключени от доказателствения материал, доколкото въпреки искането на ответника не са били представени в оригинал или заверен препис. За неправилно приети от въззивния съд намира и изисканите от Централното италианско бюро документи относно процесното ПТП, доколкото те също не са били представени в оригинал или официално заверен препис. Излага съображения, че предвидената в Регламент (ЕО) №1206/2001 на Съвета от 11 юли 2007г. възможност за отправяне на искане за събиране на доказателства до компетентния орган на друга държава - членка не изключва приложението на чл.183 и чл.193 от ГПК. Оспорва преценката на съда относно правната природа на представения по делото Доклад за ПТП, като посочва, че е съставен от италианските органи само по данни на водача на автомобил „Фиат 600“ и смята, че липсват надлежни доказателства, подкрепящи вписаните в него обстоятелства.

Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 2 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: І.1. Когато въззивният съд постановява отмяна на първоинстанционното съдебно решение, дължи ли мотивиране и излагане на съображения при отхвърляне/уважаване на иска в какво конкретно се състои порочността на първоинстанционния съдебен акт? И следва ли въззивният съд да съобрази в решението си всички доводи на страните и събраните по делото доказателства, свързани с тези доводи, относими към правно релевантните факти?; І.2. Следва ли мотивите на въззивния съдебен акт да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или защо игнорира доказателства по делото?; І.3.Следва ли въззивният съд да съобрази своето решение с всички доводи на страните и събраните по делото доказателства, свързани с тези доводи, относими към правнорелевантните факти?; ІІІ.1 Каква е формалната и материална доказателствената сила на Доклад за ПТП, изготвен в Р. И. несъдържащ подписи на участници в ПТП, съставен само по данни на водача, който извършва ПТП, водача на автомобил „Б“- Фиат 600, който доклад е своевременно оспорен от ответника с писмения отговор?; ІІІ.2 При преценка на доказателствената стойност на Доклада за ПТП следва ли въззивният съд да вземе предвид, че същият не е приложен в оригинал или заверен препис, съгласно направеното оспорване от страна на ответника и съответно направеното искане по реда на чл. 183 от ГПК за задължаване на ищеца да представи оригинал или заверен препис на същия?; ІІІ.3 Правилна и законосъобразна ли е преценката на първоинстанционния съд за постановеното изключване на представените писмени доказателства, тъй като същите не са представени нито в оригинал, нито в заверен препис? Допуска ли въззивният съд съществено нарушение на материалния закон, като постановява приемането им като доказателства, въпреки че е налице изрично възражение от страна на ответника за приемането им, след като същите не са нито в оригинал, нито са в заверен препис и с оглед своевременно направеното искане по реда на чл. 183 от ГПК?; ІІІ.4 Д. Д. за ПТП не удостоверява всички правно релевантни факти, досежно механизма на процесното ПТП, като в него изцяло липсва посочване на вина на когото и да е от участниците в ПТП и ищецът не установи твърдените в исковата молба факти с други допустими доказателствени средства неправилно или необосновано ще бъде въззивното решение?; ІІІ.5. Следва ли въззивният съд да възприеме изготвената автотехническа експертиза, както се вземе предвид, че направените в нея изводи се основават единствено на Доклада за ПТП и е основана на предположения поради липсата на други доказателства за мястото, времето, обстоятелствата за настъпване на ПТП, механизма на ПТП и вината?; ІІІ.6 При направено оспорване от ответника на механизма на пътнотранспортното произшествие (ПТП), на вината, на Доклада за ПТП, както и на и изложеното в същия, в чия доказателствена тежест е да установи механизма на ПТП, респ. причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП, както и истинността на отразеното в доклада за ПТП? В раздел ІІ от изложението изтъква доводи за недопустимост на решението на Окръжен съд – Благоевград

Твърди, че въпросът по т.І. 1 е решен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с т. 19 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС, и Решение №217 по гр. д. №761/2010г. на ВКС, IV г. о., препращащо към т.3 от ППВС №1/1953г. За въпроса по т.І. 2 твърди, че е решен в противоречие с приетото в ППВС №1/1953г.; ППВС № 1/1985 г.; ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. 1/2000г., ОСГК; Решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г., на ВКС, II т. о; Решение №136/06.11.2015г. по т. д. №2483/2014г. на ВКС, II т. о; Решение №180/11.01.2016г. по т. д. №1618/2014г. на ВКС, II т. о; Решение №94/13.09.2016г. по т. д. №3768/2014г. на ВКС, II т. о; Решение №161/04.10.2016г. по т. д. №2220/2015г. на ВКС, II т. о. и други. По въпроса по т.І.3 се позовава на противоречие с Решение №700 по гр. д. №91/2010 г. на ВКС, IV-то ГО, Решение № 176 от 28.05.2011г. по гр. д. №259/2010г. на ВКС, ГК, II г. о., Решение № 195 от 30.03.2009г. по гр. д. №6291/2007г. на ВКС, ГК, I г. о., Решение № 115 от 30.04.2013г. по т. д. №805/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 97 от 02.05.2019 г. по гр. д. №3457/2018 г. на ВКС, ГК, IV-то г. о. По въпроса по т.ІІІ.1 поддържа противоречие с практиката, формирана с Решение №98/25.06.2012г. по т. д. №750/2011г. на ВКС, II т. о., Решение №15/25.07.2014г. по т. д. №1506/2013г. на ВКС, I т. о. По въпроса по т.ІІІ.2 сочи противоречие с Решение № 32 от 28.07.2022г. по т. д. №522/2021г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 649 от 20.07.2017г. по гр. д. № 257/2017г. на V състав на Окръжен съд - Бургас, Решение № 67/24.06.2015г. на ВКС, І т. о. За въпроса по т.ІІІ.3 поддържа, че е разрешен в противоречие с Решение №32 от 28.07.2022г. по т. д. №522/2021г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №649 от 20.07.2017г. по гр. д. №257/2017г. на V състав на Окръжен съд – Бургас, Решение №173 от 03.05.2012г. по гр. д. №668/2011г. на ВКС, IV г. о. За въпроса по т.ІІІ.4 сочи, че е разрешен в противоречие с Решение №67/24.06.2015г. на ВКС, І т. о.; за въпроса по т.ІІІ.5 – с Решение №7743 от 20.11.2017 г. по гр. д. № 5807/2017 г. на Софийски градски съд, II-г състав Решение № 1227 от 24.02.2012г. по гр. д.№14438/2010 г. на Софийски градски съд, II-б състав, Решение №6169 от 21.07.2016г. по гр. д. №2391/2016г. на Софийски градски съд, IV-г състав; за въпроса по т.9 – с Решение №15/25.07.2014г. по т. д. №1506/2013г. на ВКС, I т. о., ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС (т.4), Решение №98 от 25.06.2012г. по т. д. №750/2011г. на ВКС, II т. о. Решение № 7743 от 20.11.2017 г. по гр. д. №5807/2017г. на Възз. II-г състав на Софийски градски съд, Решение №1227 от 24.02.2012г. по гр. д. №14438/2010г. на Възз. II-б. състав на Софийски градски съд, Решение №6169 от 21.07.2016 г. по гр. д. №2391/2016г. на Възз. IV-г състав на Софийски градски съд. Касаторът въвежда и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване – чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, по отношение на въпроса по т.4. Позовава се и на недопустимост на постановеното по делото решение.

Ответникът по касация Гаранционен фонд – София оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата. Подробни съображения излага в писмен отговор.

Третото лице помагач „Ваникартранс“ ЕООД, не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорни по делото обстоятелства: възникването на застрахователно събитие в държава - членка на ЕС с участието на водач на моторното превозно средство, което обичайно се намира на територията на Р. Б. липса на валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; изплатено застрахователно обезщетение от италианския компенсаторен орган, който е насочил претенция до ГФ чрез НББАЗ, изплащане на претендираната сума от НББАЗ в полза на италианското бюро, съответно от ГФ в полза на НББАЗ на основание чл. 6, пар. 2 във вр. с чл. 7 от Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16 май 2000 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета (четвърта директива за автомобилното застраховане). Като единствен спорен въпрос съдът е приел въпроса за вината на водача на МПС с българска регистрация. Позовавайки се на чл. 4, пар. 1 от Регламент (ЕО) №864/2007 на Европейския парламент и на съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“), е направил извод, че доколкото произшествието е осъществено на територията на Р. И. то приложимо е италианското право относно всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. За да приеме, че от събрания по делото доказателствен материал се установява вината на касатора – ответник по иска, е кредитирал оспорения от последния Доклад за пътнотранспортно произшествие, изготвен от компетентните органи на Италия, позовавайки се на трайната практика на ВКС по чл.290 от ГПК, че протоколът при ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, който се ползва с формална доказателствена сила, относно авторството на съставителя, и с материална доказателствена сила, относно удостовереното волеизявление. Въззивният съд е обосновал извода си за вината на касатора за настъпване на произшествието и като се е позовал на заключението на назначената по делото автотехническа експертиза. Според последната основната причина за настъпилото ПТП е предприетата от страна на П. С., като водач на т. а. „ДАФ,“ маневра заобикаляне на препятствие (спрелия в неговата лента за движение л. а. „Фиат Т.“), без да се убеди, че предприетата маневра не е пречка за движещите се в обратна посока МПС – та. С оглед изложеното въззивният съд е направил извод, че Гаранционният фонд се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор и е приел за основателен и доказан иска за възстановяване на платените от ищеца на НББАЗ суми, реимбурсирани от последното в съответствие с Вътрешните правила на Съвета на бюрата, като компенсационен орган в държава на територията, на която обичайно се намира превозното средство, в полза на компенсационния орган на държавата, в която е настъпило застрахователното събитие.

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. При тази проверка касационната инстанция не е обвързана от доводите на касационния жалбоподател, с които в случая е обосновано поддържаното основание за касиране по чл. 281 т. 2 от ГПК, нито от относимите към това основание правни въпроси от изложението на основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК. В случая не са налице данни за вероятна недопустимост на въззивния акт, който е постановен при наличие на всички положителни и отсъствие на отрицателни процесуални предпоставки. Доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение са свързани с твърдението му, че изложените в решението данни, че „процесната сума включва възстановени от ГФ суми на италианския компенсационен орган, за изплатено от същия обезщетение на А. Принцо – собственик на увредения при ПТП на 11.11.2013г. в Италия л. а.“Ф. С. за имуществени вреди в размер на 1300 евро, съставляващи 1/2 от изчисленото от Централната италианска служба /ЦИС/ обезщетение, при условията на солидарна отговорност от двамата водачи“, не са въведени нито в исковата молба, нито в допълнителната искова молба. Действително в исковата молба липсва уточнение на кого е изплатено обезщетение от италианския компенсационен орган, както и каква част от исковата сума е изплатено обезщетение и каква част са разходи на компенсационния орган за уреждане на претенцията, нито е посочено, че изплатената на увреденото лице сума съставлява половината от стойността на претърпените вреди. Всички тези факти, установени от представените от страните доказателства, макар и да допълват заявените в исковата молба обстоятелства, не променят заявения от ищеца предмет на спора, а именно претендираното вземане за стойността на възстановеното от него обезщетение за вредите от причинено от касатора на 11.11.2013г. ПТП в Р. И. заплатено от НББАЗ на италианския компенсационен орган, съгласно Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове, прието на основание чл.6, т.3, б. „а“ от Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 май 2000г.

Първите три въпроса от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК могат да бъдат обобщени като въпрос относно задължението на съда да обоснове фактическите и правни изводи, до които достига и да се произнесе по всички възражения и доводи на страните. Те са обуславящи за изхода на спора, но по тези въпроси касаторът не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. На поставения правен въпрос е даден отговор също в решение №27/02.02.2015г. по гр. д. №4265/2014г. на ВКС, IV г. о., решение №24/28.01.2010г. по гр. д. №4744/2008г. на ВКС, ГК, І г. о., решение №331/19.05.2010г. по гр. д.№257/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №700/28.10.2010г. по гр. д.№91/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., както и в цитираните от касатора решения. В посочените актове е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл.12 от ГПК и чл.235 от ГПК.

Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, относими към пораждането на вземането на ищеца за възстановяване на изплатеното от него на НББАЗ обезщетение за вреди от процесното ПТП. Съставът на Благоевградски окръжен съд е обсъдил всички възражения и оплаквания във въззивната жалба, както и доводите, поддържани в отговора на въззивната жалба, относно механизма на ПТП и липсата на вина на касатора – ответник за настъпването на произшествието. Обсъдени са представените по делото писмени доказателства, както и изготвеното въз основа на тях заключение на автотехническата експертиза. Съставът на Благоевградски окръжен съд е обсъдил оспорения от касатора Доклад за ПТП от 11.11.2013г., съставен от служители от радиомобилно звено към оперативен радиомобилен отдел –гр. Агриполи, обл. Кампания, като е приел, че същият се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила, която е приел за неопровергана. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, като обсъди всички доводи на страните, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС на РБ. Не са обсъдени събраните по делото гласни доказателства, но те не се базират на преки впечатления от произшествието, а на разговор с касатора по повод това събитие. Според показанията на свидетелката И. В., бивш служител на „Ваникартранс“ ЕООД при пристигането на патрула касаторът й се е обадил и я е помолил да проведе разговор с полицаите на италиански език, при който е била уведомена за настъпването на процесното ПТП от тях, но те не са й казали, че П. С. е виновен за това ПТП, нито че липсват документи за сключена застраховка. Изложените от свидетелката данни не могат да послужат за установяване на механизма на ПТП и не биха променили крайния извод на въззивния съд за причинната връзка между поведението на касатора и настъпването на произшествието. Ето защо в дадения случай не се касае до произнасяне с обжалваното решение по поставения процесуален въпрос в отклонение от задължителната практика на ВКС, а до допуснато процесуално нарушение, което не е съществено.

Въпросът по т.ІІІ.1 от изложението относно доказателствената сила на съставения в Р. И. „Доклад за ПТП“ е свързан с предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По отношение на този въпрос обаче не са налице допълнителните предпоставки за достъп до касация, на които се позовава касаторът. В цитираното от касатора решение №15/25.07.2014г. по т. д.№1506/2013г. на ВКС, I т. о., се приема, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 от ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. В хипотезата на протокол, който се издава от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП. В рядката хипотеза, когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. И в този случай, доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа. По тези съображения, съставът на ВКС е приел, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. В Решение № 98/25.06.2012г. по т. д. № 750/2011г. на ВКС, II т. о. е прието, че съставеният само по данни на водача на МПС протокол за пътнотранспортно произшествие, без посещение на мястото на инцидента от служители на КАТ, съставлява доказателство единствено за авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети лично от съставителя.

Въззивният съд при преценката на доклада за ПТП, съставляващ официален свидетелстващ документ, издаден от чуждестранно длъжностно лице в рамките на неговите правомощия, не се е отклонил от посочените разрешения, които настоящия състав на ВКС изцяло споделя. Докладът е документ, съставен при посещение на местопроизшествието, като същият отразява констатациите на служителя към оперативен радиомобилен екип, който е извършил огледа, относно вида на пътя настилката, видимостта, метеорологичните условия, както и описание на участвалите превозни средства и констатираните по тях щети. Освен непосредствените впечатления на длъжностното лице, в протокола са възпроизведени и дадените от участниците в ПТП обяснения. Обстоятелството, че същият не е подписан от участниците в произшествието, не променя неговият характер на официален документ, доколкото не е оспорена автентичността му или компетентността на актосъставителя. Изцяло в съответствие с постоянната практика на ВКС, въззивният съд е зачел обвързващата формална доказателствена сила на доклада за пътно - транспортно произшествие, но е изпълнил и процесуалното си задължение да изследва механизма на ПТП с всички допустими доказателства, в случая чрез анализ на заключението на назначената по делото автотехническа експертиза. Наличието на постоянна практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено, изключва и допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.

Формулираният в т.ІІІ.2 от изложението въпрос относно приложението на чл.183 от ГПК не покрива общия критерий за достъп до касация, доколкото не съответства изцяло на извършените по делото съдопроизводствени действия. Действително по делото е направено своевременно искане по чл.183 от ГПК от касатора – ответник, ищецът да бъде задължен да представи в оригинал или официално заверени преписи представените с исковата молба писмени доказателства: Доклад за ПТП, схема на ПТП, експертиза на застрахователен експерт Калдерони, искова молба, разписка за връчване, претенция за възстановяване на изплатен разход и декларация. С доклада си по чл.146 от ГПК първоинстанционният съд е възложил това задължение на ищеца, който е посочил изрично, че не разполага с оригиналите на документите, като се е позовал на правилата за размяна на документи при ангажиране на отговорността за пътнотранспортни произшествия в чужбина от компетентните национални органи, установени в т.8.4 от Споразумението между Компенсационните органи и Гаранционните фондове. П. С. между Компенсационните органи и Гаранционните фондове е прието на основание чл. 6, т. 3, б. „а“ от Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 май 2000г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета /Четвърта директива за автомобилното застраховане/. Съгласно т.8.4 от Споразумението изпращането на искането за реимбурсация и на писмените доказателства става по факс или по електронна поща. В тази връзка настоящият състав споделя изцяло практиката на ВКС, намерила израз в решение №32 от 28.07.2022г. по т. д.№522/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., съгласно което посоченото Споразумение е относимо спрямо отношенията между Компенсационните органи и Гаранционните фондове, но не и спрямо отношенията между Гаранционния фонд и делинквента, тъй като в него не се урежда процедурата на възстановяване на платените суми от виновния водач. В същото решение съставът на ВКС е приел, че клаузата на т.8.4 от Споразумението не изключва приложението на чл.183 от ГПК и чл.193 от ГПК по отношение на представените от ищеца – Гаранционен фонд доказателства, изпратени му с искането за реимбурсация от чуждестранния компенсационен орган.

В случая обаче във връзка с извършеното оспорване на представените с исковата молба от Гаранционен фонд документи, съдът е уважил искането на касатора, формулирано с молба от 26.03.2021г., същите документи да бъдат изискани в оригинал или официално заверен препис от Централно италианско бюро, като компетентен орган, изпратил искането за реимбурсация. Следователно докладът за ПТП, съставен на 11.11.2013г., ведно с останалите документи по щета с вх.№14/001176 MEC BG, са представени по делото не само от ищеца Гаранционен фонд в заверени от него ксерокопия, каквато хипотеза е разглеждана в производството по т. д.№522/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., но екземпляри от същите са приобщени към доказателствата по делото, след като са изискани по реда на Регламент (ЕС) №1215/2012 на ЕП и на Съвета, от трето неучастващо в делото лице - Централно италианско бюро. В този случай приложение намира разпоредбата на чл.192 от ГПК, а не разпоредбата на чл.183 ал.1 от ГПК, която се отнася само до документи, представени от насрещната страна в процеса, но не и до документи, представени по искане на страните от трети за спора лица.

Въпросите по т.ІІІ.3 т.ІІІ.4 и т.ІІІ.5 от изложението нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, тъй като изискват преценка на доказателствата по делото и изследване дали са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждането на събрания по делото доказателствен материал. Както последователно поддържа в практиката си ВКС обсъждането на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно е част от императивно възложената от законодателя правораздавателна функция на решаващия съд, правилността на която, съгласно чл.290, ал.2 от ГПК, е предмет на осъществяваната от ВКС касационна проверка при разглеждане на касационната жалба по същество. Въпросът по т.ІІІ.4 изразява тезата на касатора, че представеният по делото доклад за ПТП от 11.11.2013г., съставен от служители от радиомобилно звено към оперативен радиомобилен отдел –гр. Агриполи, обл. Кампания, не удостоверява всички правно релевантни факти досежно механизма на процесното ПТП, но проверката на съдържанието на представените по делото доказателства не може да бъде осъществена от касационната инстанция в производството по допускане на касационно обжалване. Въпросът по т.ІІІ.5 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване също не съответства на данните по делото, доколкото при изпълнението на допуснатата автотехническа експертиза, вещото лице е използвало не само оспорения от касатора доклад за ПТП, но и останалите документи, представени от италианския компенсационен орган. При изготвяне на заключението вещото лице е съпоставило механизма на ПТП, описан в доклада, със щетите на увредения автомобил, като е формирало извод, че е налице съответствие между описания в доклада механизъм на ПТП и уврежданията по лек автомобил „Ф. С. , описани в доклада /експертиза/на застрахователния експерт Д. Калдерони от 08.02.2014г.

Въпросът по т.ІІІ.6 от изложението също не отговаря на критерия да е обуславящ за изхода на производството, доколкото въззивният съд не е разместил доказателствената тежест за установяване на настъпването и механизма на процесното ПТП, която първоинстанционният съд изрично е възложил на ищеца с доклада по чл.146 от ГПК. Съставът на Благоевградски окръжен съд е приел за установено въз основа на заключението на назначената по делото автотехническа експертиза, че настъпването на процесното ПТП се дължи на противоправното поведение на двама от участниците в него – водачът на спрелия л. а. „Фиат Т.“ и П. С., като водач на т. а. „ДАФ,“ който е предприел маневра заобикаляне на препятствие (спрелия в неговата лента за движение л. а. „Фиат Т.“), без да се убеди, че предприетата маневра не е пречка за движещите се в обратна посока МПС – та. Преценката на съда, че от събраните по делото доказателства се установява причинна връзка между поведението на касатора- ответник по иска и настъпването на процесното ПТП, е свързана с обосноваността на въззивното решение и не подлежи на преценка в производството по допускане на касационно обжалване.

Липсата на общата предпоставка за достъп до касация по въпросите по т.ІІІ.3, т.ІІІ.4, т.ІІІ.5 и т.ІІІ6 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване изключва необходимостта от обсъждане на сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и чл.280 ал.2 пр.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство, доколкото не е направено искане за това.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №316 от 02.06.2023г. по в. гр. д. №213/2023г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.