Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Б. П. Б., К. К. Ч., А. И. Д., В. Г. В. и Е. Е. А., срещу решение № 3991/14.06.2017г., постановено по адм. дело № 12883/2016 год. по описа на Административен съд София-град, преценено като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, с оглед което се иска отмяната му.

В съдебното заседание жалбата се поддържа от адв. П. П. по съображенията в нея. Претендират се направените по делото разноски, които да бъдат присъдени на пълномощника, при условията на чл. 38, вр. чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

Ответните страни - Началник на РДНСК - Югозападен район и Главният архитект на район "Витоша" при С. О, редовно призовани, не изпращат представители. Депозиран е отговор по касационната жалба от юрк. Т. - СО, с доводи за нейната неоснователност.

Ответната страна - Б. С. П., лично и с адв. Т. К., оспорва жалбата, поддържа се депозирания по нея отговор, претендират се разноски съгласно представения списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, с негативен за тях правен резултат. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите, срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-102/11.11.2016г. на Началник РДНСК - ЮЗР, с която е била отхвърлена жалбата им срещу разрешение за строеж (РСтр.) № 17/20.01.2016г. на Гл. архитект на н-н "Витоша"-СО. С него, по одобрен инвестиционен проект от 20.10.2016г., е разрешено на Б. С. П., да извърши вътрешно преустройство на самостоятелен обект - офис, нейна собственост, с РЗП 26.60 кв. м., в жилищна сграда [наименование], находяща се в УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], м. [наименование], [улица], представляващо изграждане на санитарен възел. С обжалваното решение съдът е е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 3 ЗУТ, жалбоподателите, като собственици на жилища в жилищна сграда [наименование], са заинтересовани лица и имат право да обжалват заповедта, с която разрешението за строеж е оставено в сила, но по същество е преценил жалбата неоснователна и я е отхвърлил. Развил е доводи, въз основа на доказателствата по делото, включително и изготвената СТЕ, че преустройваният обект е разположен между две абонатни станции на двата входа на сградата, проектиран е именно като офис, със самостоятелен вход, а допуснатото изграждане на санитарен възел е предвидено да се изпълни със стени от два пласта гипсокартон с минерална вата, монтирани на метални щендери, без засягане на съществуващата стоманобетонова конструкция, нито помещения на отделните собственици в ЕС, тъй като на кота 0, офисът не граничи с никого, не е налице и промяна в предназначението на обекта - нежилищен, сключен е договор с ЧЕЗ и е дадено положително становище на Софийска вода, а сградата, в която се намира обекта е приета и въведена в експлоатация с удостоверение № 308/2005г. и след решение на СРС, влязло в сила 2010г., окончателно е решен и въпросът със собствеността му. Съдът е обсъдил направените възражения, некореспондиращи с доказателствата, че преустройството е свързано с премахване на фасади и носещи стени, няма предвидени за изграждане нови монолитни фасадни зидове и пр., като единствената причина да се издава РСтр е да се предвиди начина на изпълнение на "ВиК" инсталацията, която ще минава през вътрешната разделителна стена между офиса и абонатната станция, за да се свърже със съществуващата такава. Предвид това, е направен крайният извод, че с оглед характера и обема на допуснатите СМР, не се изисква съгласие на останалите собственици в ЕС за издаване на разрешение за строеж.

Така постановеното решение е правилно и обосновано.

Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото, които съдът е обсъдил в тяхната съвкупност и съотносимост, като въз основа на точният им и подробен анализ е извел правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Несъстоятелни са оплакванията за превратно разглеждане в съдебния акт на доказателствения материал, за липса на синхрон между отделните части на проекта и за необсъждане на всички правни доводи на жалбоподателите.

Повдигнатият от касаторите въпрос дали с проекта се предвижда изграждането на нови фасадни зидове по външните ограждащи стени, е поставен и в производството пред първоинстанционния съд и обсъден подробно в решението. Вещото лице е изложило становището си по него и в заключението, изготвено след оглед на място и справки и по двата проекта - архитектурен и екзекутивен от 2004г. (стр. 6, б. а и в), поддържано и в с. з. на 15.05.2017г., че няма предвидени нови монолитни фасадни зидове, а остъкляване на фасадната плоскост, такова е и реализираното. Създадената неяснота във връзка с посоченото в конструктивното становище (стр. 96), е пояснено в обяснителната записка (л. 123), в частта й "топлоизолации" - "допълнително се предвижда топлоизолация с минерална вата..., която да се монтира между съществуващата дограма и вътрешното изграждане на помещението с итонг", с цел топлосъхранение и икономия на енергия. Това ясно личи и на предоставения към заключението снимков материал, с маркирано с итонг място на санитарния възел. В този аспект, възражението е некоректно изложено, не се предвижда промяна на фасадата, нито е налице липса на синхрон между проектите по част "Архитектура" и "Конструкции". Преустройва се самостоятелен обект, без да се променя предназначението му, без засягане на помещения, собственост на жалбоподателите. В тази хипотеза, е приложима разпоредбата на чл. 185, ал. 1, т. 4 ЗУТ - преустройство на собствен обект, при който не се изисква съгласието на останалите собственици. Случаят не касае прокарване на нова инсталация, а свързване на водопроводна и канализационна инсталация към вече съществуваща такава, без да се изменя тя.

Предвид изложеното, спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон - за обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, то е обосновано и правилно и като такова следва да се остави в сила.

При този изход на процеса, касационните жалбоподатели следва да заплтят направените от Б. С. П. разноски в процеса, своевременно претендирани в размера от 500 лв. по приложения списък по чл. 80 ГПК, и доказани като заплатени видно от договора за правна помощ с адв. К..

Мотивиран така, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3991/14.06.2017г., постановено по адм. дело № 12883/2016 год. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА: Б. П. Б., К. К. Ч., А. И. Д., В. Г. В. и Е. Е. А., всички [населено място], м. [наименование], [улица], да заплатят на Б. С. П. общата сума от 500 (петстотин) лв. разноски за касационното производство. Решението е окончателно.