Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. И. П. срещу решение №1337/17.07.2017 г. по адм. д.№702/2017 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане изх.№16231841 от 08.12.2016 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. В..

С Разпореждане изх.№16231841 от 08.12.2016 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. В., е отказано прекратяването по реда на чл. 327, ал. 2 от КТ на трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, сключен на 27.06.2013 г. между [фирма] – [населено място] и С. П.. В мотивите на разпореждането е посочено, че не е установена необходимост трудовото правоотношение да бъде прекратено по реда на чл. 327, ал. 2 от КТ, тъй като работодателят е подал в Териториалната дирекция на НАП уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 20.12.2014 г..

Поддържат се оплаквания срещу решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и събраните в хода на делото доказателства – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски по делото и за двете инстанции за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна.

Приложим в случая е чл. 327, ал. 2 КТ,...