Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Зам. министър на културата, депозирана чрез гл. юриск. Х. срещу Решение № 6/18.01.2017 г. по адм. дело № 292 по описа за 2016 г. на Административен съд – С.З.Т се, че решението е недопустимо, неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. От съда се иска да бъде отменено изцяло и да бъде оставено в сила становище с изх. № 33-НН-1267/14.01.2016 г., с което е отказано съгласуване на инвестиционен проект за „Жилищна сграда по чл. 50, т. 2а от ЗУТ със стоматологичен кабинет” в УПИ [номер], кв. [номер] в [населено място], [улица]. Изтъкват се доводи по същество. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната по жалбата страна чрез адв. П. оспорва жалбата. Твърди, че същата е неоснователна. Излага доводи по същество.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение на съда допустимо и правилно. Излага доводи по същество.
Производството пред Административен съд – С. З е образувано по жалба на П. Д. Д. против становище с изх. № 33-НН-1267/14.01.2016 г., с което е отказано съгласуване на инвестиционен проект за „Жилищна сграда по чл. 50, т. 2а от ЗУТ със стоматологичен кабинет” в УПИ [номер], кв. [номер] в [населено място], [улица]. Първоинстанционният съд е установил, че засегнатият от инвестиционното проектиране поземлен имот попада в границите на археологически резерват [фирма] и в него не са извършени до момента археологически проучвания. Установено е, че до приключване на устните състезания е приключило и производство по чл. 158а от ЗКН в рамките на петното за застрояване, като е издадено и Разрешение за строеж с № 19-561/14.11.2016 г. въз основа на писмо с № 45-00-475/17.10.2016 г. на Министерство на културата с приложени към него Протокол с № 10-00-296/10.10.2016 г. и Заповед № РД09-777/14.10.2016 г., с която е одобрен протоколът с резултатите САП на обект в УПИ [номер], кв. [номер], [улица] границите на археологически резерват [фирма]. Прието е, че органът не разполага с оперативна самостоятелност да определи територията, върху която да се проведат предварителните проучвания, като не се изисква същите да бъдат извършени извън обема на инвестиционното проектиране. При тези мотиви първоинстанционният съд е отменил становището на Зам. министър на културата за отказ за съгласуване на описания по-горе инвестиционен проект. Решението е неправилно.
От страните в производството не се спори, че акта е издаден от компетентен орган, в кръга на дадените му от закона правомощия и при спазване на предвидените процесуални правила. Съобразно разпоредбата на чл. 83 ал. 1 от ЗКН, инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) след съгласуване, по реда на чл. 84 ал. 2, т. 1, според който, съгласуването на инвестиционните проекти и исканията за намеси по чл. 83 за единични и групови недвижими културни ценности с категории "световно значение" и "национално значение" в техните граници и охранителни зони се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица след писмено становище на НИНКН. Т. е изготвено и изпратено на административния орган на 16.12.2015 година под № 9400-894. Издателя на акта е надлежно оправомощен по силата на Заповед № РД-09-914 от 19.11.2014 година на Министъра на културата.
Административния орган е приложил правилно и материалния закон. В акта са описани характеристиките и статута на имота, имащи значение за изясняване на релевантните за производството факти. Описани са и нормите, на които се основава заетата със становището позиция.
При произнасянето си първоинстанционният съд не е съобразил всички относими към производството факти и обстоятелства. Въпреки, че е обсъдил приложимите правни норми, насочени към запазване на археологически обекти, съда е формулирал необоснован извод за незаконосъобразност на оспорения пред него акт. Съобразното разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ЗКН, осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица в териториии за които има данни за наличие на археологически обекти, задължително се предхожда от предварителни археологически проучвания, с които се установява дали те няма да бъдат засегнати и нарушени. Целта на закона, както е приел и първоинстанционния съд е да се опази недвижимото археологическо наследство от засягане и увреждане в резултат на проведените строителни дейности и в тази връзка е констатирал задължителността на извършване на спасителни археологически проучвания в рамките и обемите на инвестиционното проектиране.
При издаване на оспореното становище, административният орган се е съобразил с целта на закона, а оттам и с рамките, в които същият може и следва да упражни правомощията си. Както беше описано, законодателят е въвел задължително изискване за предварително извършване на действия по археологическо проучване на терен, върху който ще се осъществява инвестиционен проект и за който има данни за наличието на археологически обект. Тези действия обосновават допустимостта на всяко последващо такова, насочено към упражняване на правата на инвеститора върху конкретния имот. Административният орган е бил длъжен да предприеме действия по гарантиране опазването на евентуално находящи се на терена археологически ценности, доколкото същите биха могли да бъдат засегнати от представения му за съгласуване инвестиционен проект. Именно в изпълнение на това си задължение и съобразявайки се с предложение на Директора на Национален институт за недвижимо културно наследство е постановен и оспорения отказ за съгласуване на инвестиционния проект.
По този начин не се накърняват права на собственика в степен по-голяма от допустимата според идеята на законодателя, насочена към защита на обществения интерес.
Както правилно е установил и съставът на Административен съд – С. З, преди приключване на производството са извършени съответни спасително-археологически проучвания. С. З № РД-777/14.10.2016 г. на основание чл. 158а, ал. 6 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) е одобрен Протокол с № 10-00-296/10.10.2016 г. на Експертна комисия, назначена със Заповед № РД9К-953/24.11.2014 г. на Министъра на културата, според който липсват структурни находки в границите на археологическото проучване и теренът в строителното петно се освобождава за изпълнение на инвестиционната инициатива.
След изпълнение на предвидената в ЗКН процедура и след като е безспорно установено, че с изпълнението на предвижданите строителни дейности няма да бъде увреден защитен от закона археологически обект, липсват пречки Д. да поиска и получи съгласуване по реда на 84 ал. 2 от ЗКН.
Предвид описаното съдът счита, че първоинстанционното решение е постановено при несъобразяване с приложимите материалноправни норми, което го прави незаконосъобразно и води до необходимост от отмяната му. Следва жалбата срещу оспореното становище с изх. № 33-НН-1267/14.01.2016 г., с което е отказано съгласуване на инвестиционен проект за „Жилищна сграда по чл. 50, т. 2а от ЗУТ със стоматологичен кабинет” в УПИ [номер], кв. [номер] в [населено място], [улица] да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на производството претенцията на административния орган за присъждане на направените разноски в хода на производството пред настоящата инстанция се явява основателна. П. Д. Д. следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба сумата от 100 лева, направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6/18.01.2017 г. по адм. дело № 292 по описа за 2016 г. на Административен съд – С. З.
ОТХВЪРЛЯ жалба на П. Д. Д. против становище с изх. № 33-НН-1267/14.01.2016 г. на Зам.-министър на културата, с което е отказано съгласуване на инвестиционен проект за „Жилищна сграда по чл. 50, т. 2а от ЗУТ със стоматологичен кабинет” в УПИ [номер], кв. [квартал] в [населено място], [улица].
ОСЪЖДА П. Д. Д. да заплати на Министерство на Културата сумата 100 /сто/ лв. представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.