Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.Образувано е по подадената от адв.З. Д. касационната жалба, в качеството й на процесуален представител по ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) на Е. Д. М., против решение № 664/03.02.2017 г. по адм. дело № 7797/2016 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлен искът на М. срещу Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди.С касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно.Оспорва се обосноваността и съответствието на съдебния акт с чл. 30 от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието (МП) по отношение извода, че МП не е пасивно легитимиран да отговаря за задължения, свързани с актове, действия и бездействия на служители при Главна дирекция „Охрана“.Посочва се, че липсва гражданска правосубектност на дирекцията и съдът е следвало да приеме, че именно МП е надлежен ответник към предявения иск.

Ответната страна – Министерството на правосъдието не взема отношение по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения в хода на делото по същество.

Върховният административен съд - състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество, е неоснователна.

Административният съд е сезиран с исковата молба по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подадена от Е. Д. М. против Министерството на правосъдието, с която е отправена претенция за заплащане на парично обезщетение в размер на 50 000 лева за причините му...