Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция, чрез процесуалния му представител юрисконсулт К. Н.-Г., против решение № 2399/16.12.2016 г. по адм. дело № 498/2016 г. на Административен съд-Пловдив. С последното, по жалбата на С. Д. М., от [населено място], е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо № 1626 за отхвърляне на плащанията, с изх.№ 01-6500/1533/25.01.2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която й е отказано плащане по договор № 16/121/05908/20.03.2013 г. и по подадено заявление за окончателно плащане с № 16/121/05908/301/20.04.2015 г., в размер на 132 479, 22 лв, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането, съобразно съдържащите се в мотивите на решението указания. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, по които се претендира отмяната му и отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното дело, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът С. Д. М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд-Пловдив е образувано по жалбата на С. М., срещу уведомително писмо № 1626 за отхвърляне на плащанията, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му обективираща отказ за плащане по сключен договор за отпускане на финансова помощ от 20.03.2013 г. по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и по подадена заявка за окончателно плащане на проект "Закупуване на земеделска техника, овощен материал - сливи и изграждане на капково напояване". С обжалваното решение административният съд приема, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, но е незаконосъобразен поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият състав счита, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и да събере служебно доказателства за това. За да постанови посочения по-горе резултат съдът е приел, че направеният от административния орган извод, че системата за капково напояване не функционира, не отговаря на действителното фактическо състояние, а оттам и че мотивираният с него отказ е незаконосъобразен. Посочено е, че от оспореното писмо и приложената към него административна преписка, не става ясно кои са терените, които се ползват без правно основание от жалбоподателката и кои са включени в проекта, както и че конкретните обстоятелства във връзка с изпълнението на капковото напояване стават ясни едва след изготвено заключение по назначена съдебно-техническата експертиза. Поради това, че административният орган не е извършил съответните проверки и не е посочил конкретно защо приема, че съоръжението не функционира, респективно - че проектът не подлежи на подпомагане, съдът е приел, че незаконосъобразно на жалбоподателката в първата инстанция е отказано получаването на финансово подпомагане за него. По тези съображения оспореното уведомително писмо в частта, с която е отказано финансиране, е отменено, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията в мотивите на решението.

От данните по делото се установява, че на 20.04.2015 г. С. М. е подала окончателна заявка за плащане по договор № 16/121/05908/20.03.2013 г. за сумата от 132 479, 22 лв, за овощен посадъчен материал сливи и изграждане на система за капково напояване на 363, 059 дка. На основание чл. 41 от Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., експерти към Разплащателната агенция са извършили административни проверки на представените със заявката документи, както и проверки на място, съответно през месеците април, юни и август 2015 г. И при трите проверки е установено, че системата за капково напояване не е монтирана изцяло, не е готова за експлоатация и не функционира. Заявената за подпомагане площ от 363, 059 дка е разположена на четири места, в две местности, поради което и експертите условно са ги обозначили като полета от 1 до 4. В контролен лист от извършената в периода 10.06-24.06.2015 г., проверка на място, изрично е описано кое поле, кои масиви включва, поради което и неправилно първоинстанционният съд е приел, че не ставало ясно кои точно са парцелите, попадащи във всяко едно от условните полета. При осъществените проверки е установено, че се напоява само условно поле 4, а останалите три полета не се напояват, тъй като изводите от водовземките не са свързани с капковите маркучи, които не са затапени в края на редовете; захранващата тръба не е присъединена към помпения възел; не навсякъде са положени маркучи, при това полета 1, 2 и 3 не са включени към електропреносната мрежа и не се захранват с вода. Констатирано е още, че овощната градина не е в добро агро-техническо състояние; тревостоят е много висок, а фиданките са 11 712 броя, при посадени 24 120 броя. Жалбоподателката е присъствала на всички проверки на място, като в контролните листи са отбелязани възраженията й относно констатациите на експертите. В представени писмени обяснения М. е посочила, че поради лоши климатични условия част от дърветата са загинали, но същите ще бъдат заменени с нови. Относно системата за капково напояване твърди, че същата работи изрядно, но по време на прекарване на електрозахранването до шахтите се е наложило помпите временно да не функционират. В този смисъл е и заключението по допуснатата СТЕ, че системата за капково напояване е изцяло изградена и функционира нормално. Последното е възприето от първоинстанционния съд, като обективно и компетентно дадено, независимо, че направената констатация влиза в противоречие с направеното от вещото лице отбелязване, че част от повърхностните елементи (поливни маркучи) са прибрани и при обхода на полетата на 13.10.2016 г. е установено, че всички засети дървета са изсъхнали. По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, по данни от която сумата на допустимите разходи за 11 712 броя фиданки е 57 623, 04 лв и съответства на отразената в обжалваното уведомително писмо. Има и втори вариант, по който са изчислени допустимите разходи на общия брой прихванати фиданки, само за условно поле № 4, в размер на 17 838, 64 лв. По отношение на системата за капково напояване вещото лице е посочило, че не може да определи какви са допустимите разходи в поле № 4, тъй като одобрените разходи са общо за всичките 363, 059 дка. Най-общо е изчислено, че средно за 1 дка се получава разход 315, 70 лв, или че за допустимите в горепосоченото поле /4/, 81.58 дка, разходите възлизат на 25 754, 80 лв.

Според чл. 42 от Наредба № 8/03.04.2008 г. плащанията се изчисляват на основа на приетите за допустими и реално извършени разходи след извършване на проверките по чл. 41, ал. 1, т. 1 и 2 и при спазване на разпоредбите на чл. 30 от Регламент (ЕО) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони отм. , при което приложима се явява нормата на чл. 63, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие. В случая при извършените административни и проверки на място на заявката за окончателно плащане е констатирано, че броят на посадените фиданки е 11 712, а системата за капково напояване функционира само в условно поле 4. Поради това и след прилагането на чл. 63, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 г., административният орган е определил, че допустимата финансова помощ по заявката за плащане, е 0 лв, тъй като посочената в заявката сума за плащане надвишава с повече от 10% установената допустима сума.

Неправилно първоинстанционният съд приема, че в оспорения акт липсват фактическите и правни основания за издаването му. Обективираните в писмото основания и описаните в него констатации, ведно с данните от административната преписка и извършените три проверки на място, отразяват ясно волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин. В случая е установено, че системата за капково напояване не функционира, както и че голяма част от фиданките са изсъхнали. Съгласно т. 4.18 от договора за отпускане на финансова помощ по мярка 121, сключен между ДФЗ и С. М., ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция, в срок от 24 месеца и в съответствие с одобрения бизнес план. Договорът е сключен на 20.03.2013 г., а проверките на място са извършени в месеците април, юни и август 2015 г., т. е. след изтичане на горепосочения договорен срок, и при тях е установено, че системата не функционира. В този смисъл, без да съобрази данните от приложените по делото доказателства, АС-Пловдив е кредитирал оспореното от процесуалния представител на ДФЗ, заключение на вещото лице по СТЕ, според което системата за капково напояване е изцяло изградена и функционира нормално. Не е взето предвид, че този извод, влиза в противоречие с констатациите на вещото лице, че всички дървета са изсъхнали, поради което са започнати действия по презасяването им, а част от поливните маркучи на системата са прибрани, обяснено с предстоящото застудяване при оглед на място, осъществен преди средата на м. октомври 2016 г. Следва да се отбележи, че още в писмено обяснение от 11.11.2015 г. С. М. е заявила пред ДФЗ, че погиналите дървета от овощната градина ще бъдат презасадени най-късно до края на месец април 2016 г., което по данни от заключението не е изпълнено. Не е съобразен и срокът на договора, в който М. е следвало да осъществи инвестицията по одобрения проект, както и че констатациите от трите проверки на място от експерти на ДФЗ, извършени след изтичането му, съвпадат и са в смисъл, че инвестицията не е извършена и системата не функционира. Поради това, следва да се приеме, че правилно в случая административният орган е приложил разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 2 и 4 от Наредба № 8/2008 г. и е отхвърлил плащането.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с данните от представените по делото доказателства и противоречи на правилата на чл. 43, ал. 1, т. 2 и 4 от Наредба № 8/2008 г. и чл. 63, § 1 от Регламент (ЕС) № 809/2014 г. Необосновано решаващият състав приема, че инвестицията е изградена и функционира, позовавайки се единствено на заключението на вещото лице по СТЕ, дадено при проверка на системата, осъществена повече от година след изтичане на договора. Поради това и обжалваното съдебно решение, като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Така, по изложените по-горе съображения, че законосъобразно административният орган с уведомителното писмо за отхвърляне на плащанията, на посоченото в него правно основание, е отказал изплащане на финансова помощ по договор № 12/121/05908/20.03.2013 г. и при липсата на установен съществен порок при постановяването му, жалбата на С. М. срещу уведомително писмо № 1626 за отхвърляне на плащанията изх.№ 01-6500/1533/25.01.2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за двете инстанции, в определен от съда размер общо от 200 лв - по 100 лв за всяка инстанция, на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 2399/16.12.2016 г. постановено по адм. дело № 498/2016 г. на Административен съд-Пловдив и В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от С. Д. М., срещу уведомително писмо № 1626 за отхвърляне на плащанията изх.№ 01-6500/1533/25.01.2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която е отказано изплащане на финансова помощ по договор № 16/121/05908/20.03.2013 г. и по подадена заявка за окончателно плащане в размер на 132 479, 22 лв.

ОСЪЖДА С. Д. М., [населено място], [улица], да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Решението е окончателно.