Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу решение № 175 от 10 февруари 2017 година, постановено по адм. д. № 1187/2016 година по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 1760/21 декември 2012 година, издадено от началника на М. П.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че съдът, за да отхвърли жалбата му, неправилно се е позовал на чл. 900 – 903 от Регламент на Съвета (ЕО) № 2454/93 от 2 юли 1993 година, въвеждащ разпоредбите за прилагане на Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 за създаване на Митнически кодекс на Общността (Регламент за прилагането), тъй като в жалбата си до директора на А. М дружеството изрично се е позовало само на член 239, параграф 2 от Митническия кодекс на Общността, понеже случаят не попада в хипотезите на чл. 905 от Регламента за прилагане. Отбелязва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че [фирма] е могъл да декларира стоките за допускане за свободно обращение още при получаването им на 19 март 2009 година, като учреди съответно обезпечение, тъй като това е свързано с допълнителни разходи. Посочва, че началникът на М. П е допуснал забавяне на проверката на сертификата за произход, тъй като за периода след 24 март 2009 година, когато е представено официално потвърждение за този сертификат, до 03 септември 2009 година, когато стоката е освободена от митницата, не са извършвани никакви действия за проверка на сертификата. Искането е за отмяна на решението.
Ответникът – началникът на М. П, чрез процесуалния си представител юрк. Т. С., оспорва касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура...