Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Й. А. Н. срещу решение № 8/01.02.2016 г., постановено по адм. д. № 176/2015 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е отхвърлено оспорването му против писмо № 292000-15702/12.11.2015 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Кърджали (ОДМВР) за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление с рег. № 812104-79/26.10.2015 г.

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел исканата информация за представляваща лични данни и за неприложим ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ). Твърди, че обжалваното съдебно решение не е съобразено с тълкуването на чл. 41 от Конституцията на Р. Б, съдържащо се в решение № 4/2012 г. на Конституционния съд, както и с установената съдебна практика на Върховния административен съд. Иска да бъде отменено съдебното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена жалбата му. Не претендира се разноски.

Ответникът директор на ОДМВР, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба и отмяна на постановения съдебен акт.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение № 8/01.02.2016 г., постановено по адм. д. № 176/2015 г. по описа на АС – Кърджали е отхвърлено оспорването на Й. Н. против писмо № 292000-15702/12.11.2015 г. за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление с рег. № 812104-79/26.10.2015 г.

От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че жалбоподателят е подал заявление до Министерство на вътрешните работи (МВР) с искане да му бъде предоставена информация за трите имена на лицата – ръководители на отдели/сектори „Пътна полиция” за всички областни дирекции на МВР, за периода от 2000 - 2015 г. Информацията е заявена за получаване на хартиен носител, под формата на справка. На основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, заявлението е препратено за произнасяне на ОДМВР и СДВР, като отделни субекти по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, а с оспореното пред АС-Кърджали директорът на ОДМВР-Кърджали се е произнесъл по препратеното до него заявление в частта отнасяща се за ОДМВР-Кърджали като е отказъл да предостави исканата информация.

От правна страна съдът приема, че оспореният пред него отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на закона. Изрично АС-Кърджали е приел, че от търсената информация не е възможно да бъде съставено собствено мнение у гражданите относно дейността на задължения субект, описана в чл. 6 от Закон за Министерство на вътрешните работи, от което е обоснован извод, че тя не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Допълнително са изложени съображения, според които исканата информация представлява лични данни и достъпът до нея следва да бъде осъществен по ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ), а не по ЗДОИ, чието приложение е изключено на основание чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ. Така постановеното съдебно решение е неправилно.

По делото не е спор относно фактите, които са установени и от събраните по делото доказателства, а именно, че Й. Н. със заявление с рег. № 812104-79/26.10.2015 г. е поискал от МВР да му бъде предоставена на хартиен носител, следната информация: трите имена на лицата – ръководители на отдели/сектори „Пътна полиция“ за всички областни дирекции на МВР за периода 2000 – 2015 г. Това заявление е препратено от МВР на областните дирекции на МВР, при които отделната информация се съхранява. С писмо № 292000-15702/12.11.2015 г. на Й. Н. е отказано да му бъде предоставена исканата информация по съображения, че тя не представлява обществена информация и съдържа лични данни.

Спорът между страните е относно правното значение на осъществените факти и този спор е неправилно разрешен от първоинстанционният съд. При достатъчно събрани доказателства съдът е установил прецизно и непротиворечиво фактическата обстановка, но е приложил неправилно материалния закон.

Правилно е прието от АС-Кърджали, че сезираният с искането субект е задължено лице на основание чл. 3 от ЗДОИ, както и че отказът да бъде предоставена исканата информация е издаден от компетентно лице в кръга на предоставените му правомощия и в предвидените от закона срокове и форма. При тези правилни изводи относно спазване на изискванията на ЗДОИ съдът обосновава логически несъвместим с тях извод, че исканата информация не е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, а представлява лични данни и за нея е приложим друг ред, а не този по ЗДОИ.

Според чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ този закон не се прилага за достъпа до лични данни, поради което спорът е концентриран относно характера на исканата информация, а именно дали представлява лични данни или обществена информация.

Касационната инстанция намира за необоснован извода на АС-Кърджали относно характера на исканата информация.

Настоящият съдебен състав се присъединява към установената съдебна практика, цитирана в касационната жалба, според която имената на лицата, които упражняват властнически правомощия и издават актове в качеството си на държавен орган, представлява официална обществена информация, която се събира, създава и съхранява по повод дейността на държавните органите и на техните администрации и достъпа до тази информация е свободен съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, с изключение на предвидените в закона случаи (чл. 13, ал. 2 ЗДОИ). В подкрепа на това становище е и практиката на Европейския съд по правата на човека – решение от 08.11.2016 г., MAGYAR HELSINKI BIZOTTSБG против Унгария, жалба № 18030/11.

Като е достигнал до противоположен извод относно характера на исканата информация, административният съд е допуснал нарушение на закона, което е довело и до неправилно отхвърляне на жалбата на Й. Н. срещу незаконосъобразен отказ да бъде предоставена служебна обществена информация без да са изследвани наличието на обстоятелства, които ограничават достъпа до нея.

По изложените съображения обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено, а спорът да бъде разрешен по същество като бъде отменено оспореното писмо, материализиращо незаконосъбразен отказ да бъде предоставена искана обществена информация. След отмяна на оспоренот описмо и делото трябва да бъде изпратено като административната преписка на административния орган за ново произнасяне, при което да се съобразят мотивите в настоящото съдебно решение относно правилното приложение на закона.

По водене на делото касационният жалбоподател е направил разноски, но не ги претендира, не е представен и списък по чл. 80 от ГПК, поради което независимо от изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни.

По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 8/01.02.2016 г., постановено по адм. д. № 176/2015 г. по описа на Административен съд – Кърджали и вместо това постановява:

ОТМЕНЯ писмо № 292000-15702/12.11.2015 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Кърджали и

ИЗПРАЩА делото като административната преписка на директора на ОДМВР-Кърджали за произнасяне по заявлението за достъп до обществена информация на Й. А. Н. с рег. № 812104-79/26.10.2015 г., съобразно задължителни указания по прилагане на закона, съдържащи се в настоящото съдебно решение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.