Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. К. Т. от гр. [населено място] против решение № 85/24.02.2016 г., постановено по адм. дело № 7/2016 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № Ц 2268/16.11.2015 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” /СП/ гр. П. за отказ за отпускане на целева помощ за отопление. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт.
Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „Социално подпомагане” гр. П., чрез пълномощника юрисконсулт Е. Г.–Ч. оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение на Административен съд гр. П. е отхвърлена жалбата на Р. К. Т. против заповед № Ц-2268/16.11.2015 г. на директора на дирекция „СП” гр. П., с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2015/2016 г., потвърдено при обжалването по административен ред с решение № РД01-194/23.12.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ гр. П..
За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед законосъобразно е отказано отпускане на исканата целева помощ, тъй като лицето не е намерено при извършените три посещения от социалния работник - две на посочения постоянен адрес и едно на друг посочен от лицето адрес, което е препятствало провеждането на социална анкета и съответно установяване на релевантните факти и обстоятелства за отпускане на исканата социална помощ. Съдът е изложил, че изготвянето на социална анкета е задължителен етап в административното производство по отпускане на социални помощи и след като в случая е спазена процедурата, предвиден в чл. 27 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) /ППЗСП/, но лицето не се е явило в дирекция „СП” за справка, то обосновано е направено мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета. Наред с това съдът е посочил, че заявителят с поведението си е създал пречки действително да се констатират обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка на жалбоподателя, не е посочил къде всъщност живее, съобщенията по преписката са получавани само от майката на лицето.
Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно.
От фактическа страна е безспорно установено, че Р. К. Т. е подал до директора на дирекция „СП” гр. П. молба-декларация с вх. № Ц-2268/20.10.2015 г. с искане за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2015/2016 г., в която е посочил постоянен адрес в гр. [населено място], [улица]. На 28.10.2015 г. в 13 часа от социален работник в дирекция „СП” – Перник е извършено посещения на постоянния адрес на лицето, същото не е намерено, което е отразено в съставеното за целта уведомление по обр. приложение № 1а към чл. 27, ал. 3 и 4 ППЗСП. На 04.11.2015 г. в 11, 30 часа от двама социални работници е извършено посещения на адрес в [населено място], лицето не е намерено, което е отразено в съставеното за целта уведомление, подписано от двамата служители. На 05.11.2015 г. в 13 часа от социален работник е извършено посещения на постоянния адрес на лицето, лицето не е намерено, което е отразено в съставеното за целта уведомление по обр. приложение № 1а към чл. 27, ал. 3 и 4 ППЗСПН. В това уведомление е дописан на ръка и следния текст „Т. се яви в ДСП – Перник на 05.11.15 г. 16, 45 ч.”, следва подпис на социален работник Л., като тази фамилия е идентична на фамилията на социалния работник, който е съставил уведомлението – „Л. Л.”. В трите уведомления е указано на лицето да се яви в дирекция „СП” гр. П. в 3-дневен срок за справка.
За целите на производството е изготвен социален доклад от 09.11.2015 г., в който са отразени съответните констатации на социалния работник и е направено предложение за отказ за отпускане на исканата целева помощ по съображения, че при извършените посещения г-н Т. не е намерен на адреса, посочен в молба-декларацията; изложено е още, че след като е намерил обявлението от 28.10.15 г. Р. Т. се обадил по служебния телефон и заявил, че живее при майка си в [населено място]; на 04.11.2015 г. след справка в кметството на това село е установено, че майката и г-н Т. нямат постоянен или настоящ адрес в селото, но имат къща на ул. 24; при посещението с друг социален работник в тази къща също не е намерен никой; на 05.11.2015 г. отново е посетен постоянния адрес в гр. [населено място], г-н Т. не е намерен; същият се явил в ДСП – Перник в 16, 45 ч. – представил договор за аренда и не пожелал да окаже съдействие, за да се прецени необходимостта от социално подпомагане - къде живее понастоящем, има ли съжителстващи лица и други обстоятелства за изготвяне на социален доклад и невъзможност да се спази чл. 8 ППЗСП.
Със заповед № Ц 2268/16.11.2015 г., издадена от директора на дирекция „СП” гр. П., е отказано отпускането на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2015/2016 г., на основание чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., вр. чл. 10, чл. 11 и чл. 27 ППЗСП. В мотивите на заповедта е възпроизведено съдържанието на предложението за отказ, изложено в социалния доклад. Допълнено е, че жилищата и на двата адреса – в гр. [населено място], [улица] в [населено място], са видимо необитаеми, не е възможно да се прецени потребността на лицето от социално подпомагане и изчерпани ли са всички възможности за самоиздръжка, съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ); лицето е регистрирано в дирекция „Бюро по труда” от 03.08.2011 г., не декларира никакви доходи, но и никога не е подавал молба-декларация за месечна социална помощ на основание чл. 9 ППЗСП.
От правна страна, на основание чл. 12, ал. 4 ЗСП условията и редът за предоставяне на социални помощи се уреждат с Правилник за прилагане на закона. Съгласно чл. 8 ППЗСП /в приложимата редакция съгласно ДВ, бр. 40/2003 г. /социалните помощи се отпускат по постоянния адрес на лицата, на който се извършва и социалната анкета. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП; според ал. 3 на чл. 2 от наредбата основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет, а в ал. 4 е посочен начина на определяне на диференцираният минимален доход за отопление.
Редът за отпускане на социалните помощи е регламентиран в разпоредбите на чл. чл. 26 - 28 ППЗСП. В чл. 27, ал. 1 ППЗСП е предвидено изискването за провеждане на социална анкета и изготвяне на социален доклад съгласно приложение № 2, в ал. 2 е посочено, че социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по постоянен адрес, а в следващите алинеи подробно са уредени процесуалните действията, които следва да извърши социалния работник в случай, че поради отсъствие на лицето социална анкета не може да бъде извършена, като според ал. 5, ако в срока по ал. 4 /3-дни, считано от датата на уведомлението/ лицето не се яви за справка в дирекция "Социално подпомагане", социалният работник прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета. В чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. е предвидено, че в срок до 20 дни от подаване на молбата социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад по чл. 27 ППЗСП, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ.
Съгласно пар. 1, т. 11 от ДР на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. Визираното процесуално действие не се изразява само в проверка на лицето на посочения адрес, а и в проучване на документация и събиране на информация. Поради това при тълкуване на изискването за мястото на провеждане на социалната анкета следва да държи сметка за законовата разпоредба на пар. 1, т. 11 ДР ЗСП.
В чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗСП е предвидено, че Агенцията за социално подпомагане осъществява дейност по предоставяне на социални помощи и социални услуги, като в ал. 2 на същия член е посочено, че за изпълнение на функциите по ал. 1, т. 2 дирекциите "Социално подпомагане" имат право на безплатен достъп до Национална база данни "Население", който се осигурява чрез споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията за социално подпомагане, и задължително изискват по служебен път необходимата им информация от автоматизираните информационни системи на ЕСГРАОН, териториалните структури на Националната агенция за приходите, Агенцията по вписванията, Агенцията по заетостта, Националния осигурителен институт и от други държавни и общински органи, както и от физически и юридически лица, като те са длъжни да я предоставят безплатно в 14-дневен срок от датата на поискването й. Именно при провеждане на социалната анкета и изготвянето на социалния доклад за целите на произнасянето по искането за отпускане на социална помощ, съответният социален работник от АСП следва да упражни правомощията си по чл. 6, ал. 2 ЗСП, като събере необходимата информация от съответните служби, органи, организации и лица, за да прецени дали са изпълнени нормативните изисквания за предоставяне на поисканата социална помощ. От съдържанието на приложение № 2 към чл. 27, ал. 1 ППЗСП, представляващо образец за социален доклад, е видно, че за установяване на релевантните факти и обстоятелства е необходимо събиране на информация именно по начина, посочен в чл. 6, ал. 2 ЗСП.
Предвид установените по делото фактически обстоятелства, в случая не е спазена дори формално процедурата, предвидена в чл. 27, ал. 5, вр. ал. 4 ППЗСП, тъй като през същия ден, през който е поставено второто уведомление на постоянния адрес на лицето – 05.11.2015 г., лицето се е явило в дирекция „СП” Перник за справка. Това обстоятелства е удостоверено върху самото уведомление и е подписано от социалния работник, който е посочен за съставител и на уведомлението. Предвиденото в чл. 27, ал. 5 ППЗСП условие, което представлява формално основание за изготвяне на мотивирано предложение за отказ, е лицето да не се е явило в дирекция „СП” за справка в 3-дневен срок от уведомлението, а в случая лицето се е явило през същия ден.
Следва да се отбележи, че второто поред посещение – на дата 04.11.2016 г. в [населено място], е без правно значение, тъй като този адрес не е посочен като постоянен или настоящ адрес, нито като адрес за кореспондения в подадената от лицето молба-декларация, а твърдението за провеждане на телефонен разговор по служебен телефонен номер на датата на първото посещение – 28.10.2015 г., в който лицето било заявило, че живее в [населено място], не е удостоверено по надлежния ред. Твърдения за подобен разговор се съдържат за първи път в социалния доклад от 09.11.2015 г., за такъв разговор не е съставен протокол или друг удостоверителен протокол, поради което по общите правила за доказване представлява само твърдение за факти.
Наред с горното, след като лицето се е явило на дата 05.11.2015 г. в дирекция „СП” гр. П. неясно е защо не е проведена социална анкета тогава с посещение на адреса или в някой от следващите дни. Обстоятелството, че жилището на адреса в гр. [населено място], [улица]е видимо необитаемо, също не е удостоверено по надлежния ред. От друга страна, факт е, че и двете уведомления, оставени на този адрес са намирани от адресата си в рамките на същия ден, а двете съобщения за връчване на административния акт и потвърждаващото го решение на по-горестоящия административен орган са получени от родственик на лицето – неговата майка З. С., за която е посочено, че живее на адреса. Призоваването за съдебното заседание пред настоящата инстанция също е чрез това лице.
Не съответстват на материалния закон изводите на първоинстанционния съд, че ненамирането на лицето на адреса, посочен в молба – декларацията при проверка от страна на социалните работници в периода за извършване на социалната анкета, е основание за отказ на поисканата социална помощ. Нито в мотивите към заповедта, нито в потвърдителното решение на директора на РДСП е посочено неизпълнение на конкретна материалноправна предпоставка за отпускане на целевата помощ за отопление. Наред с това, от съдържанието на изготвения социален доклад от 09.11.2015 г. е видно, че социалният работник практически е установил релевантни факти и обстоятелства за отпускане на помощта /включително относно доходите на лицето, имущественото му състояние, здравословното състояние, семейното положение и т. н./, като е попълнил съответните графи от социалния доклад.
В случая по преписката са налице представени от лицето и служебно събрани от административния орган документи и информация. Освен това в съответствие със задължението си по чл. 35 АПК, административният орган е следвало да събере служебно и други документи от съответните органи и служби за установяване на факти и обстоятелства, които имат значение за преценката на правото на социално подпомагане, както и на обстоятелствата, които имат значение за определяне на диференцирания минимален доход /ДМД/ на лицето по реда чл. 2, ал. 4 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. Във връзка с определянето на ДМД следва да се отбележи, че предвид декларираните обстоятелства и наличните доказателства по делото, за Р. Т. са възможни само две от регламентираните в чл. 2, ал. 4 от наредбата хипотези – по т. 1 – за лице, живеещо само – ДМД е 233, 08 на сто от гарантирания минимален доход, и по т. 9 – за лице, съжителстващо с друго лице – ДМД е 224, 68 на сто. Наличните данни по преписката дават възможност да се прецени коя от двете хипотези е налице. Освен това обективно са налице данни относно кръга на лицата, които по закон са задължени да дават издръжка на лицето и затова органът е имал възможност да прецени дали някое от тези лица може да му дава издръжка. За всички останали обстоятелства данни или вече са представени, съответно събрани от органа или могат да бъдат установени по реда на чл. 36, ал. 4 АПК – чрез служебно изискване от други органи.
Затова, в случая отказът за отпускане на целева помощ за отопление на Р. Т. е постановен при нарушение на административно производствените правила и на материалния закон. Като не е констатирал това първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а поради това, че спорът е изяснен следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което обжалваната пред съда заповед бъде отменена и на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.